Много обичам книжарниците. Мога да прекарвам с часове в тях, разлиствайки книгите, поглъщайки максимално от това, което успявах да видя. Понякога се чувствам гузна от продавачите, какво ли си мислят за мене, че сигурно чета на аванта. Да, така е, ако мога да си купя всичко, което ми хареса, но не мога. Някога, когато книгите бяха евтини, хубавите ги нямаше, чакахме на опашки с връзки. Сега има всичко, но са скъпи и трябва да се избира – дали-или. Рафтовете толкова са се огънали от книги за Любовта, Щастието, Холивудски диети, психологични бестселъри, паранормални и окултни шедьоври, че просто ми идва да се разплача, че не мога да си купя например един най-прост Наръчник за щастие. Ами ако наистина там се крие ключът и истината е в него, ами това е, пак ще си остана нещастна. Изведнъж се сещам за баба и дядо. Моите баба и дядо бяха градски, така да се каже. Другите деца ходиха през лятото на село, а аз в Бургас, на море, не заради морето, а защото баба и дядо живееха там. Сега, като се ...