Дъждът свирепо къпеше улиците на града. Сякаш искаше да го пречисти от греховните мисли в него. Такива бяха мислите на Даниел. Един разглезен, но добър хлапак. Мислите му се въртяха все около нея. Тази дяволско красавица. Искаше му се да я усети отблизо, да вкуси нейния нежен плод. Само това желаеше повече от всичко. Но този плод бе заблиите ù, за топлината и влагата в тях. Всичко това искаше да усеща по себе си. Стенанията и виковете и ноктите по гърба му. Не можеше да мисли трезво, инстинктът му го водеше по грешния път, и той го знаеше добре.
- Братко, хайде идвай, купонът започна – викна го брат му Пламен.
- Идвам след малко.
Брат му Пламен бе с две години по-голям от него.
В къщата се бяха събрали около петнадесет човека. Всеки уважаваше и поздравяваше рожденика, братът на Даниел Пламен. Той посрещаше двадесет и петата си година.
Всички се забавляваха и дигаха тост в негова чест, само собственият му брат не. Даниел през цялото време бе сърдит, неразговорлив и раздразнителен. Но по ...