Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам разни истории и пописвах стихчета. Не знам дали помниш онзи, младия учител по литература, дето се беше амбицирал и направи кръжок за ей такива малки генийчета като мен. Много на сериозно ме вземаше тоя човек, бях му любимка, защото от сърце се забавлявах с идеите, които ни подхвърляше и включвах въображението си на макс. А знаеш какво става в такива случаи, чел си ме достатъчно.
Именно той беше човекът, който реши, че моята поезия трябва да бъде популяризирана на всяка цена, и лично занесе мои стихове в редакцията на най-четения местен вестник. Беше въодушевен много повече и от мен, че и от близките ми, когато ги видя публикувани. Аз някак си не можах да се заразя от всеобщия ентусиазъм, им ...