5 мая 2016 г., 20:11

Небесните овчици 

  Проза » Другие
421 0 0

        От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?

        Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?

Небесните овчици дали дават мляко? Ами да! Дъждът е млякото което пускат. И знаеш ли, че всички малки го пият? Малките дървета, малките цветчета, семенцата, които сади баба в градината. И за това порастват.

        Виж черешата колко е голяма и какви сладки череши има. Защото е пила млякото на небесните овчици.

        И аз всяка сутрин пия мляко. Дядо го дои, а баба го вари. А мама ми слага какао.

        Ти не можеш ли да пускаш мляко с какао?

        Не, не можеш защото си цялата бяла.

        Мама казва, че като пия мляко с какао ще порасна по бързо. Аз не искам много да порасна. Но трябва. Ще мога да пътешествам. Ще прибирам небесните овчици....и ще ги доя.

          - Оооо, дете ! Защо си посипало овчицата с какао?

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??