През нощта Гао Минг имаше странно усещане - като че ли хиляди егрегорни духове, създадени от мегакорпорацията, искаха да го изпратят в самия Ад. Те му шептяха, говореха, изглеждаха ефирни, но готови да му потърсят отговорност. Да, Гао знаеше добре какво щеше да се случи... В крайна сметка понякога всички договори можеха да отпаднат. И това можеше да бъде една форма на фалшива свобода. Но Гао познаваше същността на омнивселената. Нищо не се случваше просто така или пък случайно.

Гао Минг реши да си спомни някои неща за егрегорните духове, тъй като явно сънят беше някакъв вид напътствие. Може би беше сигнал за фалшива тревога. В момента дори той не се интересуваше кой точно му го изпращаше - дали това беше фалшива духовна същност или пък някакъв вид създание. Гао осъзнаваше, че едва ли щеше да получава тази информация ако не беше използвал Китайското Дао или пък направо не беше включен в самия егрегор. Гао знаеше също, че получателят на енергия от егрегора ставаше и по-силен поради простата причина, че някъде дълбоко в себе си той имаше възможността да черпи от много по-силна колективна енергия.

Да, може би Гао трябваше да събере съмишленици, които да му помогнат - но от друга страна се замисли, стоейки в тъмната стая - беше постигнал всичко сам. Знаеше своя мрачен живот - странен и обречен, изпълнен със страдание, преследване и много, много болка. Беше адски сам и наистина накрая всеки също си отиваше сам. Всичко беше фалш и суета. Но отдаването на болката можеше най-много да превърне съня в свръхреалност, а свръхреалността - да стане причина за нещо много страшно.

Болка... Да, Гао Минг знаеше значението на тази дума. Беше оцелявал многократно и рано или късно - един ден щеше да дойде времето на новият император. Може би щеше да бъде Ху или пък детето на Амандла? Но със сигурност колелото на съдбата се въртеше необратимо.

Тази криза на въображението и изкривени усещания беше всъщност невъзможност да поемане на огромния товар на страданието, а Гао Минг сигурно носеше на раменете си товар с размерите на планина.

Конг беше разоръжил част от екипа, тъй като осъзнаваше, че прозорливостта на Гао Минг щеше да бъде ключова и за собственото му оцеляване, но все пак имаше някакво минимално ниво на охрана - решиха поне членовете й да запазят оръжието си и да поддържат повишено внимание - за всеки случай, а Ху се залови да осъзнава добре къде беше тяхната роля в цялата игра на тъмни и светли същности. Не беше толкова просто и лесно да дефинира така наречените светлинни агенти - те бяха противоположни на мрака, но с фалшива същност. А цялата система беше просто...

Гао Минг се усети - ако беше получил енергия от егрегора, нямаше ли да му дава и той от собствената си енергия и да го храни? В това имаше огромна логика, тъй като адептите реално погледнато влизаха точно в тази роля.

И все пак Гао Минг се опита да осъзнае нещо важно - можеше да използва егрегора за нуждите си и впоследствие да го напусне, но трябваше да внимава страшно много. Запита се дори дали не вървеше срещу самия себе си, тъй като се беше съгласил явно или не на подобна сделка? Гао осъзна, че за да се слее със самия егрегор пълноценно трябваше да разбере идеята му - това беше необходимост, която беше крайно опасна, защото тъмните ъгълчета в съзнанието на Гао Минг криеха тайни, които бяха всъщност живота му.

Гао Минг реши да се възползва от една много рядка функция на егрегорния дух, а именно, че едно лице можеше да абсорбира друго. Това беше много рядка и силна техника от Китайското Дао. Така че Гао Минг щеше да направи своя коронен номер - да бъде мръсник, но да оцелее. В крайна сметка не той беше започнал всичко това, нито пък беше имал първоначално намерението да стига дотук.

Но ако духовните същности, които стояха зад мегакорпорацията, се базираха или поне бяха свързани с някаква система от егрегорни духове, то тогава Гао Минг можеше да започне да ги елеминира метафизично един по един. Гао щеше да постигне онова, което малцина бяха успели, ако изобщо някой беше правил до момента точно това - да покаже истинската сила на Китайското Дао.

Гао реши да се свърже с някои от старите кланове на триадите - бяха минали толкова много години, а и Гао Минг беше известен сред китайската диаспора в Австралия като шеф на корпорация Дао.

Старите кланове бяха чували за великия Гао Минг и невероятните му завоевания, които бяха впечатляващи не толкова поради размерите си, а главно защото невероятния контрол, който той беше наложил, не можеше да бъде копиран от никоя от групите - нито от 14к, нито от Бамбуковия съюз, нито от Черните дракони, който действаха на територията на Щатите - и по-специално на Лос Анджелис. От всякъде се говореше, че Гао Минг е демон, дошъл отнякъде. Но откъде?

Тао беше пуснат в действие, за да установи някаква форма на контакт, но по съвет отново на Але, който имаше тънък бизнес нюх, Гао го посъветва да използва свой доверен човек. Така още по-трудно можеха да стигнат до самия него.

Психологията на престъпните синдикати беше твърде особена - трябваше да си не просто човек от тази среда, но и да имаше реална причина да бъдеш там. В крайна сметка смисълът на тридата беше такъв небе-земя-човек.

Връзките на Тао се бяха разширили значително, но той изпрати своя верен помощник, който също беше част от неговата собствена триадна структура - Червения кол, обикновено се занимаваше с въпроси, касаещи отбраната и нападението и командваше обикновените войници, които бяха обозначени с номер 49, а Гао Минг щеше да накаже сурово всяко неподчинение - особено когато предлагаше нещо доста разумно. Пълноправно партньорство. При неговите условия.

Ако Тао беше научил нещо от своя шеф Гао Минг, то беше, че никога, ама никога не трябваше да даваш своето без да се бориш докрай. А истинската причина за мисията на неговия подчинен Хао, чието име на китайски означаваше честен или с отворено съзнание, беше, че Гао Минг търсеше подходящи лица за изграждане на собствения си егрегорен дух, който щеше да се превърне в огромна сила по-късно. Хао беше невероятно вещ в Китайското Дао - в това число и в метафизичната му част, което го правеше идеалният кандидат. Така дори смяташе да внедри свои хора в мегакорпорацията и да започне да източва енергийната й същност в своя полза. Разбира се, Гао щеше да съчетае и възможностите за бизнес - и така щеше да получи много силен ефект, но най-вече много надеждно прикритие.

Хао беше Червения кол - брутален и безмилостен - но достатъчно умен и съобразителен. Той съвсем не беше просто груба сила, а уменията му в бойните изкуства бяха пословични - но трябваше първо да подготвят почвата за по-сериозно сътрудничество. А това можеше и да не се харесаше на някои от формированията на триадите. Още повече, че Гао Минг не се беше вясвал там от повече от двадесет години.

- Имаш извънредно важна задача - предупреди го Тао.

- Трябва да успея на всяка цена - отвърна Хао с разбиране. - Ще опитам да направя всичко възможно.

И беше прав. Гао Минг вече беше започнал истинската си подготовка за тотална експанзия.