Колкото и да се опитваше, Джиро не беше успял да хване Ши в някаква форма на измама или неизпълнение на задачата си. В началото се виждаше единствено, че той ставаше все по-прецизен с напредването на установения срок - колкото и да се опитваше Джиро усещаше, че или онзи беше много опитен, или просто нямаше нищо конкретно, за което да се хванеше. По препоръка на самия Ши решиха да сменят квартирата след известно време, за да не би да има внезапно нападение от някого. Джиро не се привързваше към местата - така че му беше все едно. За него животът беше едно безкрайно движение и самото пътуване беше важно - пътуването към неизвестността. И все пак странната игра на сенките в апартамента някак се беше запечатала в съзнанието му - в крайна сметка не беше ли всичко част от великата цялост?

Скоро се обадиха и първите членове на легиона - явно щяха да откликнат по-бързо спрямо очакванията на самия Ши. И явно наистина се нуждаеха от работа и нов изход - Ши щеше да им го даде.

Първият беше Джонг, което на китайски език означаваше лоялен и стабилен - който беше служил заедно с Ши още при първия набор, когато формираха легиона, заедно с останалите.

- Имаме работа. На линия ли си за нещо ново и сериозно? - каза поверително Ши, още преди онзи да си отвори устата.

Джонг му отговори кратко и ясно, че може да разчита на него при сегашните обстоятелства.

Следващият в списъка беше Ян Вандерс - холандец - беше толкова смахнат, че дори и в легиона трудно се вписваше, но вършеше чудесна работа и на практика не говореше. Той беше особен избор - защото обикновено членове на легиона бяха набирани от французи или пък от някоя от бившите съветски републики и тук-там се случваше да влезе някой англичанин, американец или някой друг. Но в легиона всички бяха истински братя.

- Готов ли си да участваш? - попита Ши спокойно холандеца.

От него получи също утвърдителен отговор.

Така той се обади последователно на всички останали. Не можа да се свърже само с двама - единият беше беше убит, а другият - беше безследно изчезнал. Явно не всички от неговите бивши легионери бяха имали шастливи съдби - за някои от тях просто не беше имало шанс за оцеляване.

Следващите дни бяха изпълнени с напрегнато очакване - но Ши въобще не губеше време. Зае се с поръчването на оборудването и уреждането на останалата част. Трябваше да помисли и за логистиката на отряда - този въпрос беше особено чувствителен, тъй като оборудването им най-вероятно щеше да тежи цял тон. Тук Ши прояви невероятна находчивост и с цел по-трудно проследяване беше описал курсовете по доставката като градински консумативи - но това беше доста честа практика в подобни случаи. Джиро не се месеше в тези неща, а само беше уведомяван от Ши, ако излезеше нещо ново и съществено.

Скоро трябваше да очакват новите попълнения на летището - но Ши беше измислил нещо хитро - вместо да идваха чрез редовен полет - те щяха да кацнат в съседен Виетнам - близо до Макао и да влязат на територията на Китай инкогнито. Щяха да използват лодки - подобно на самия Джиро, когато по чудо се беше измъкнал от хората на Лейди Смърт. Така проследяването щеше да бъде значително затруднено, ако по петите им беше решил да тръгне някой.

Разбира се, за времето прекарано в легиона Ши не говореше - от професионални съображения за сигурност.

Смяната на местообитанието им сякаш оживи Джиро - бяха решили да се превърнат в движеща се мишена и така бяха много по-трудни за справяне от страна на евентуалните си опоненти.

Веднъж Ши каза на Джиро:

- Знаеш ли, че една от причините да се запиша в легиона беше просто, за да съм полезен - това обикновено е и основният мотив за повечето от легионерите.

Джиро оцени куража му - бяха нужни действителни качества, за да се произнесат тези думи. За да се каже на глас една подобна истина.

Малко по малко повече неща от подготовката бяха подготвени - сега имаха реална възможност да проверят какво имаше да се случва.

- Каква е разликата между тъмнината и светлината? - продължи Ши и направи кратка пауза. - Светлината е просто другото лице на мрака. Не е ли странно? А ние от коя страна се намираме и какво е нашето призвание? Не сме ли само временни посетители и ползватели на тази фалшива реалност?

Джиро усети, че младежът определено беше храбър и най-вероятно беше постигнал много по време на своята кратка, но най-вероятно запомняща се военна кариера.

- Легионът никога не оставя старите и болни свои членове - дори и на старини някои от тях се заселват близо до базата ни в Корсика и там преживяват. Техният живот е пълен със страдание и самота, но легионът запълва тази празнота - поддържаме се и винаги ще бъде така - каза спокойно Ши, за когото войнският дълг явно означаваше всичко.

В крайна сметка обстоятелствата на едно болно общество го тласкаха към война, която целеше пречистването от цялото натрупано страдание и болка, но в крайна сметка носеше само още нова болка и страдание.

Той беше получил кодирано съобщение от Ян Вандерс, че скоро щяха да пристигнат - онова чувство на очакване на новото, онзи метафизичен тласък на новия живот.

Щяха да акостират на сушата, използвайки две малки надуваеми лодки, които бяха маскирани като лодки на бреговата охрана и след като краката им стъпеха на твърда земя, щяха да ги надупчат и изгорят, а след това да заличат следите, изхвърляйки останките в морето. На следващия етап щяха да се отправят към вътрешността на сушата и да пристигнат по различно време, за да не се набиват на очи.

Нестандартното мислене беше жизнено важно за бойците на легиона - те бяха номади по душа. А не мислеше ли един номад само как да разбие ограниченията на клетката, в която беше затворен? Макар че в някои случаи душевният затвор си беше за предпочитане пред изкривената реалност.

Можеше ли мракът да съществува без светлината? От гледна точка на физиката обект, който не можеше да излъчва или отразява енергия, беше наистина тъмен. Но дали това изчерпваше метафизичната му същност?

Джиро никога не се беше питал какъв цвят беше душата му - минала през какво ли не. Подозираше, че етерното му тяло сигурно беше надупчено като швейцарско сирене от множеството грешки, които беше допускал от липса на избор. Джиро не вярваше в правото на свободен избор - смяташе, че това право беше често избор на по-малкото зло - и ако се водеше от онова, което беше изпитал досега, май че беше точно така.

Новото им местообитание разполагаше със значителни предимства от старото, но най-важното имаше много по-добра видимост. Предишното им жилище се намираше недалеч от импозантната сграда на един хотел - едно доста комуникативно място, където и двамата сякаш се чувстваха част от градската среда, но Ши реши на новото място да вземе много по-добри мерки за собствената им безопасност.