Чунг Хе осъзна, че тук се беше водила жестока борба. Борба, която най-вероятно е била неравна, защото Чин Хае беше кастриран - на мястото на мъжествеността му зееше огромна дупка. Може би тази ситуация само потвърди притесненията на самия Чунг Хе, че се беше спасил. Имаше сериозна вероятност, ако беше дошъл по-рано, да бъдеше премахнат от Чин Хае. Да, възможно беше това да беше работа на Древните, защото ако те бяха сериозно обезпокоени за съществуването си, това означаваше, че неминуемо щяха да отговорят и да се защитят. Чунг Хе изпита изтинска благодарност за собствената си нощувка, но сега се сети, че мъртвият непознат му беше казал ясно и категорично, че знае къде се намираше Алиф. Чунг Хе се вгледа в мъртвото лице на Чин Хае - изглеждаше като заспал. Беше умрял не като мъж, а като някой, който беше лишен от възможността си да опложда. Тази спиритуална подробност беше привлякла вниманието на Чунг Хе - кастрацията беше нещо съществено. Да, тя беше явен знак, че самият Чин Хае беше направил нещо непростимо. И този път чашата му беше преляла. Но какво означаваше чашата ти да прелее? Това на практика означаваше, че ти си извършил толкова много и зли дела, че те започваха да се изливат върху теб - разбира се, имаше и едно по-различно тълкуване според Китайското Дао - а именно, Чин Хае просто беше пропуснал да тушира този ефект и беше приел метафизичният си дълг, но ако беше действително така - защо?

Явно нападателите бяха много и твърде добре подготвени - иначе Чин Хае едва ли щеше да се остави да го кастрират, отнемайки част от същността му.

Звучеше налудничаво, но дали Чин Хае сам не беше предизвикал тази своя кончина? Може би ясно осъзнаваше какво се беше случило? Може би знаеше, че пътят за него беше свършил? Може би не можеше да понася повече този товар?

Чунг Хе знаеше със сигурност едно - Чин Хае се беше съпротивлявал до последно. Да, Чунг Хе беше извадил късмет - но дали беше случайно?

Продължи да оглежда - но наистина нямаше никакви следи, абсолютно нищо, което да можеше да се нарече следа.

След това Чунг Хе се сети за парите - може би някой им беше посегнал? Върна се - дъждът беше направил такава киша, че трудно можеше да се стъпва. Чунг Хе газеше в калта и тогава усети присъствието на Древните. Те бяха в селото. Чунг Хе бързо отиде до скривалището и взе първия сак - не му отне повече от минута-две, за да го откопае. След това скришом се премести и отиде да вземе и другия сак - сега парите бяха в него. И определено трябваше да се омита. Чин Хае нямаше да може да отмъсти за дъщеря му, но истината беше, че Аеча никога не е била негова дъщеря - тя беше дъщеря на Алиф, а Чунг Хе беше променил този малък детайл в историята, защото се опасяваше, че лесно можеха да стигнат до него - включително и чрез Чин Хае.

Да, Чин Хае беше премахнал Со Сунг, но може би самият Со Сунг му се смееше от гроба, виждайки че неговият убиец не беше стигнал много по-далеч от него.

- Да, Чин Хае ти действително можеше да бъдеш полезен и да работим заедно - каза Чунг Хе. - Животът е наистина странен.

След това се огледа и напусна селото. Имаше една техника от Китайското Дао - човек затваряше очите си и настройваше съзнанието си на определена честота, изпразваше цялото си съзнание от детайли - така не можеше да бъде подвластен на манипулация за визуализация и прочие. И тихо напусна селото. Искаше да открие Алиф - само така можеше да осигури безопасността си. Чин Хае беше само част от миналото - тяхното приятелство само му беше показало, че Чунг Хе имаше още работа за вършене и трябваше да бъде много внимателен.

Имаше нещо интересно - като бивш гангстер Чунг Хе знаеше, че гангстери и ченгета си сътрудничеха най-вече когато първите се нуждаеха от някаква специфична информация и не можеха да я получат сами по безопасен начин. Чунг Хе беше пребъркал умело покойния Чин Хае - но единственото, което беше открил и осъзнал, беше, че той умееше да пази тайни чудесно. Никъде по тялото му нямаше татуировки, нито пък Чунг Хе беше открил нещо в дрехите му. Ставаше още по-заплетено и от факта, че очевидно някой беше премахнал и малкото следи от схватката - ако изобщо ги беше имало.

Трудно за осъзнаване беше и друго - как Чунг Хе беше останал извън полезрението на Древните. Ясно беше, че или Алиф чистеше следите в доста логичен ред - първо Дак Хо, после - макар и по косвен начин Со Сунг, а сега и Чин Хае или Древните ги бяха премахнали сами.

Чунг Хе се замисли дали беше възможно да се върне обратно в Сеул - разстоянието беше голямо, а той беше на средата на нищото. Беше далеч по-разумно да се отправи към Монголия - може би там се криеха отговорите на въпросите. Имаше и още нещо - самото му измъкване от селото също беше истинско чудо. Той беше усетил странното присъствие.

Като вътрешен човек той пожела да се срещне с Тугуслар - на монголски език това означаваше непринуден. Той беше един от първите, който беше склонил да започне бизнес начинания с Дак Хо. Монголците като цяло бяха донякъде затворена култура и едва ли щяха да изоставят някога номадския си начин на живот.

За да стигнеше дотам, трябваше да прекоси Китай, а кой знае какво можеше да се случи. Все пак Чунг Хе отдавна беше напуснал селото. Най-вероятно монголецът знаеше ако не цялата истина, поне част от нея - а може би и самият Дак Хо да му беше оставил нещо.