Тугуслар беше син на степта и знаеше какво говори. Монголците бяха отлични ловци. И освен, че не слизаха от коня, често използваха и ловни соколи, с които да хванат плячката. Бяха отлични психолози в това отношение и умееха да изчакват точния момент. Като цяло Тугуслар беше напълно прав и Сео Юн щеше да падне в клопката - рано или късно. Просто трябваше да бъдат сигурни, че веднъж паднал нямаше да се измъкне. Тугуслар беше ценен съюзник за Чунг Хе, който го смяташе за брат. Да, наистина жителите на Монголия можеха да се смятат за едно голямо семейство, което на практика беше едва ли не като едно цяло - някой можеше да се изуми от великата самота на степта, но и от невероятния мир на спокойните пространства на монголските пустини. Тугуслар знаеше, че Ордос - макар и в Китай съчетаваше някои от тези качества и теренът беше отличен за организиране на истинска засада. Тугуслар помнеше съветите на своите предци да изчака момента, условията в степта бяха сурови, условията в Ордос - също. Чунг Хе разполагаше с повече от двадесет души, които Тугуслар водеше още от Монголия. Бяха сякаш като отливани по калъп. Спокойствието в погледа им свидетелстваше, че не се страхуваха от нищо.

Все пак решиха да бъдат безкрайно предпазливи, защото в околностите на Ордос може би имаше хора на Ху и на самия Тао, които да охраняват доставките.

В крайна сметка Ордос беше мястото, където се пресичаха много интереси и имаше логика рано или късно самия Сео Юн да се появи. Имаше възможност и Гао Минг да проявеше интерес към момчето, но засега това оставаше само в сферата на догадките.

Да, Сео Юн имаше интереси, но все още не се беше появил на светло, все още не беше размътил водата, а може би искаше да използва някаква невидима кукичка за риболов, с която да не размътва водата изобщо?

Разбира се, Хората на Тугуслар не бяха разположени в самия Ордос, а в покрайнините и бяха облечени по начин, които да избегнеше излишно внимание върхя тях. Може би скоро предстояха важни доставки и щеше да се случи нещо.

Като цяло дните минаваха доста скучно и еднообразно - хората бяха вперили погледи в очакване - някои дежуреха почти денонощно.

Още когато бяха построили подземната лаборатория - Тао и Ху кажи-речи не излизаха на повърхността. Лабораторията беше разширена освен чрез четирите подземни етажа и тунелите, водещи далеч извън пределите на ордос и със допълнителни съоръжения. Работата не трябваше да спира. Но на Тао му беше хрумнала интересната идея самото товарене да не се случва около обекта, а да се използват подземни капсули, които да водят стоката далеч и в точно определени и тайни хаотични часове тя да се претоварва за съответните курсове. Това беше гениално. Една капсула можеше да събере приблизително сто или дори сто и петдесет килограма, което означаваше около шестдесет тона годишно. Да, производственият капацитет беше впечатляващ, но Тао и Ху искаха да постигнат и още нещо. Пласментът, който преди се осигуряваше чрез Дак Хо, като официален представител на Лейди Смърт, вече беше донякъде компрометиран и трябваше бързо да намерят заместник в лицето на Сео Юн.

Тънкостта беше, че Ордос си оставаше все така пуст и хората, работещи тук, идваха от съвсем други места. Те дори не знаеха къде ги изпращат. Всяко нещо беше нищо повече от една добре прикрита същност на истинската такава.

В първите дни при изграждането на съоръжението Тао и Ху разговаряха помежду си, изпитвайки едва ли не емоции на пионери, тъй като заповедите на Гао Минг бяха да се привлича възможно най-малко внимание. Но сега всичко беше станало монотонно и безкрайно тихо. В тази тишина човек можеше да чуе дори мислите си.

Веднъж Тао каза на Ху:

- Морето от човешки заблуди и цялото мъртвило наоколо само работи в наша полза. Но имаме нужда от нов човек. Някой с опит - освен за Сео Юн - за друг не се сещам.

И така още същия ден беше решено. Разбира се, Гао Минг беше уведомен и беше дал формалното си съгласие като върховен шеф на корпорация Дао.

Сео Юн никога не беше идвал тук пряко, а само чрез свои представители, които много умело се договаряха със самите Ху и Тао и Сео Юн получаваше около петнадесет процента комисионна. Е, не беше зле. Сега нямаше да дели със Дак Хо така че можеше да инвестира при монголците на воля - но той не подозираше за Чунг Хе. Всъщност беше забравил всичките тези години, през които Чунг Хе беше в неизвестност. Беше пропуснал факта, че най-вероятно може би Чунг Хе беше оцелял - противно на очакванията и му подготвяше малка изненада. Да, животът беше пълен със особени обрати.

Сео Юн първо реши да реформира някои от корейските кланове и членовете на останалите минаваха под негово пряко ръководство - с основната идея властта му да се централизира. Да, това беше като цяло хитър и доста далновиден ход. Предвид произхода на момчетата - едва ли някой щеше да повдигне въпроса и да възрази. Ако имаше някаква опозиция - което не се случваше често - тя биваше смачквана още в зародиш. Гангстерската империя на Сео Юн работеше като добре смазана машина, която просто изпълняваше своето предназначение.

С теченение на времето Тао и Ху дори свикнаха да бъдат почти постоянно под земята. Сякаш тя беше някакво сигурно убежищи и все пак понякога в най-съкровените часове на нощта излизаха тайно, за да погледат звездите. От това на душите им ставаше по-леко. И така по-лесно се усещаха като част от цялото. Разбира се, това се случваше изключително рядко, но ги правеше уязвими - въпреки всички мерки за сигурност, които вземаха.

Чунг Хе не беше вчерашен и осъзнаваше, че колкото и да се криеше някой, все някога щеше да се покаже и да се отвори възможност за атака. Определено всяко нещо, което можеше да се използва, щеше да бъде използвано.

Съзнанието на Тао и Ху беше същото, защото и двамата бяха посветени в Китайското Дао, но в този нескончаем и хаотичен кръговрат на смъртта сякаш бяха започнали да усещат, че нещата приближаваха към своя край - или поне това беше краят на метафизичния цикъл.

В крайна сметка Сео Юн беше дошъл с ясната идея да поеме управлението - и трябваше да го направи умело и почти незабележимо, с ясно осъзнаване на ситуацията. Да, където се сблъскваха почти неосезаемите интереси на Гао Минг със основните клонове на корпорация Дао, ставаше доста опасно и дори Ху и Тао отдавна изпитваха затруднения да се справят почти напълно сами.