Нечий глас ме извежда от унеса. Виждам бяла пътека, която се простира от единия до другия край на стаята. По средата - кръгло, розово тяло, което вибрира с завишена скорост. За миг спира и в него се очертава красиво същество с царска осанка. Започваме телепатичен разговор:

- Аз съм Хебъл Едуин - започва то.

- Никога не съм чувала за теб. Продължавай!

- Млечният път е един от най-големите галактични хоризонти.

- Какво значи според теб хоризонт? - продължавам аз.

- Хоризонт, значи черта, преграда. Тя отделя вашата - от небесната. Вие сте много звезди, които се събират в групи или единично, и светите с различна светлина. Така се приобщавате към Млечния път. Той е вашият път в живота, който е без начало и без край. Вие ту сте земни, ту небесни звезди. Това е тайната на звездите. Когато видите, че падне звезда от небето, то значи, че слиза нова звезда на земята и така - без начало и без край. Понякога сгъстеният въздух прикрива небесните звезди от земята. Те са светещи точки, които представляват душите. Ние отгоре ви виждаме по същия начин.

   Розовото видение за миг спира да вибрира, разстила се и се стопява.

   Не знам, в този миг си спомням една притча на един от моите ученици, Митко Тодоров. Тя се казав: "Как Крали Марко си изгубил силата." След като видял, че вече няма юнаци, с които да мери силата, си казал, че срещу Бога може да излезе. Чул го Бог и се превърнал в старец, като сложил в една торба шепа пръст. Минал покрай него Крали Марко и старецът го помолил да вдигне торбата.  Крали Марко опитал с върха на копието, то се счупило. Слязъл от коня и опитал пак, но не можал. Попитал: "Какво толкоз тежко има в торбата, старче?" А той отговорил: "Човешката мъка и неволите на цялата църна земя."

Следва