Първо се върнаха звуците. Заглъхнали и неразличими. Боботещ говор на някакъв непознат демоничен език се чуваше отдалеч. Финиан завъртя глава в посока на гласовете и отвори очи. Ярки светлини болезнено заиграха в зрението му. Мътни образи изплуваха. Две бегло човешки фигури жестикулираха една срещу друга. Страшникът не можеше да ги фокусира. Заглъхналият говор се изчисти и изведнъж демоничния език беше най-обикновен хайрански. Очите му премигнаха и мъж и жена изникнаха пред него. Не, не пред него, а като образи в отражението на голямо огледало.
– Трябва да си го преместила някъде! – ръкомахаше мъжа. – Бях го оставил на бюрото и сега го няма.
– Не съм го пипала! – отговори жената с обидено изражение. – Защо бих го местила? Знаеш, че не се докосвам до тези неща. Дори не знам за какво ти е.
– Къ… – Финиан искаше да попита къде е, но думите се сподавиха в сухото му гърло.
Задушаващата кашлица привлече вниманието на мъжа, който махна с ръка към жената и й каза:
– После ще говорим за това.
Ду ...