18+

Ръцете му трескаво се плъзнаха по краката й и нагоре, търсейки проклетите връзки. Елизабет реши да го разсейва, като започна да хапе закачливо ухото му. Той изръмжа ниско и застина, наслаждавайки се на приятните тръпки, но съвсем скоро желанието по-бързо да разкара проклетите дрехи, които им пречеха, измести всяка друга мисъл. Пръстите му някак намериха връзките и нетърпеливо ги задърпаха. Щом ги отхлаби, веднага плъзна ръце по ръба на панталона и вътре. Стисна я за дупето и я притискайки още по-силно към себе си.
– Моя. – изръмжа, извъртя глава и я целуна.
Лизи простена и жадно задълбочи целувката. Езикът й се преплете с неговия, а пръстите й се впиха в гърба му. Бе започнала да потрепва и само след малко спусна нетърпеливо ръце надолу по тялото му. Стигна панталона му и доста по-сръчно от него се справи с колана му. Избута го почти с омраза, оставяйки го да се свлече надолу. Ръката й веднага си намери друго занимание и когато той издаде нисък, гърлен звук, щом усети пръстите й около себе си, тя засмука долната му устна и прошепна:
– Това е веднага.
Сам успя само да изръмжи в отговор. Всяко движение на ръката й разпращаше вълни от огън по тялото му. Нагоре. Надолу. Лекото завъртане на дланта й около него изпразваше главата му от всички мисли, освен една – нея. Това беше и причината, когато усети, че наближава края, всъщност да хване китката й и да я спре. Да го стори бе почти болезнено, но той не искаше да свърши така. Това не беше за него. Беше за нея, да й покаже, че е единствена за него с тялото си там, където думите не стигаха. Искаше да чува как стене името му, да чувства как ноктите й се впиват в гърба му и да усеща вкуса й, докато се движи в нея. Искаше я цялата. Затова с едно рязко движение смъкна и нейния панталон, преди да я хване за кръста и да я повдигне, слагайки я да седне на масата. Лененият панталон се надипли на пода под краката й.
– Веднага. – изръмжа дрезгаво.
Очите й, разширени от изненада, изведнъж пламнаха в синьо.
– Двамата с теб имаме много различни тълкования на думата. – каза му пресипнало Лизи. Обви крака около бедрата му и го придърпа към себе си, прехапвайки леко устна, когато го почувства между своите. Ръцете й отново се плъзнаха по гърдите и рамената му, подканящи, притеглящи. – Искам те, Сам. – каза му с натежал от желание глас. Погледна го в очите и сините пламъци го погълнаха жив. – Веднага.
Той я целуна, а ръката му се мушна между тях. Тя бе изкушаващо гореща, готова за него. Изви се към пръстите му и нетърпението й бе достатъчно да го побърка. Сам отдръпна ръката си, заплитайки я в меките й коси, за да я задържи на място. Само едно рязко движение му беше нужно, за да потъне в нея. Лизи простена, а Сам замръзна за миг, наслаждавайки се колко стегната е около него, колко лесно го пое целия. Плъзна ръка нагоре по кръста й, към гърдата й. Там се спря, мачкайки нежната плът, търкайки розовото връхче с палец. А после продължи нагоре, погали ключицата й, обхвана шията й и се спря там.
Лизи бе започнала да трепери. В погледът й имаше само желание и нетърпение. Всичките за него. Той се приведе и я целуна. Малкият й език го подлудяваше. Тихите звуци, които издаваше, трескавите движения на ръцете й по тялото му, докато се опитваше да го накара да се раздвижи в нея, го караха само да иска да бъде жесток и да продължи да я дразни още малко.
– Ще крещиш името ми, амара. – обещa й, захапвайки леко тази нейна плътна долна устна.
С ръце все още около шията и в косата й, я натисна да легне назад. Погледът му се плъзна по чувствените й извивки, по нежната, зачервена кожа. Лизи, лежаща на масата, с обвити около кръста му бедра и бързо повдигащи се гърди, които молеха да ги докосне, бе нещо, извадено от сънищата му. Сам едната стегната гърда с ръка. В същото време се отдръпна назад, докато почти излезе от нея и рязко тласна. Масата се удари в стената, а Елизабет се изви към него и извика. Гласът й го опияняваше, карайки го да забърза темпото, като с всяко движение отронваше нов вик от устните й.
Сам продължи да се движи и да я гали, без да откъсва поглед от лицето й, от удоволствието там. Устните й, зачервени и сочни, бяха леко разтворени, а дългите й мигли почти скриваха искрящото синьо на очите й.
Негова. Само негова.
Сам грабна глезените й и опря краката й на раменете си. Започна да се движи по-силно в нея, да достига по-дълбоко. Елизабет изстена името му и се хвана за ръба на подскачащата маса. Когато той усети как тя започва да се стяга около него, се наведе към нея, карайки я да се прегъне, откривайки я напълно. Плени устните й в целувка, а темпото му стана по-жестоко, по-отсечено.
Елизабет извика, вкопчила се в ръцете му, а освобождението й предизвика експлозия в основата и на неговия гръбнак. Той изръмжа в устата й и тя лакомо погълна удоволствието му, обхващайки врата му с ръце, за да го задържи близо, докато леко се повдигаше в такт с ударните вълни, една след друга, докато не затихнаха напълно.
Когато отново започна да мисли, Сам си даде сметка, че тя все още лежеше превита на две, а той я притискаше с тялото си. Отдръпна се, за да свали краката й от рамената си, като не пропусна да целуне прасеца на единия. Не излезе от нея. Все още не искаше да губи този контакт. Приведе се отново към нея и целуна подпухналите й устни, преди да обяви доволно:
– Моя.
Обикновено след като Сам я доведеше до края, Елизабет я обхващаше сънливо блаженство и на устните й се появяваше ленива усмивка, докато се гушеше в него. Сега обаче тялото й си остана напрегнато и започна да се повдига към неговото със същото желание, както и само преди няколко мига.
– Мой. – отвърна все още задъхано тя. Ръцете й се плъзгаха по гърба му, спирайки се най-накрая на ханша му. Лизи заби ноктите си в кожата му и се притисна в него в същия момент, в който захапа грубо устната му. – Само мой.
Езикът й се стрелна и облиза червената капчица от устните й. Неговата кръв. И тогава, сякаш се спука сапунен мехур, тя се скова и стреснато го пусна.
– В името на Боговете! Сам… – започна.
Той грубо впи устни в нейните. Не искаше извиненията й. Беше прекарал месеци, мечтаейки си Лизи да го захапе, да усети ноктите й по гърба си, да носи белезите й. Прекъсна целувката само за да захапе шията й.
– Отново. – изръмжа й.
Лизи потръпна в ръцете му. Трябваше да е усетила точно колко му е харесало. Погледът й обаче остана прикован в устната му.
– Не трябва да губя контрол така. – каза дрезгаво, сякаш се опитваше да си напомни. – Не искам да те наранявам.
– Не ме нараняваш. И трябва да губиш контрол. Искам да го загубиш. Искам да си изгубиш ума, Елизабет. – Сам отново я захапа, а след това целуна същото място, облекчавайки малката болка. Контрастът между усещанията я накара да ахне изненадано и подпали отново искрата в красивите й очи. – Както аз губя моя по теб. – каза й. Гризна рамото й и й заповяда: – Направи го пак.
Лизи отново бе обвила крака около кръста му и бе започнала да се движи леко. Сякаш все още се опитваше да държи юздите на самоконтрола си, но тялото й отказваше да й се подчинява. Сам не знаеше дали думите или пък грубите му ласки бяха причината, но в следващия момент тя загуби битката със себе си. Или просто отказа да се бори повече. Устните й намериха неговите в трескава целувка и тя започна да се извива под него. Пръстите на едната й ръка се свиха в косата му, докато ноктите на другата се забиха силно в задника му. И когато Сам тласна дълбоко в нея, зъбите й се впиха в устната му и тя простена.
Той не бе имал представа колко се бе сдържала с него до този момент. Трябваше да се досети по-рано, след като знаеше колко много я бе страх да не изгуби контрол, но беше твърде зает да държи юздите на своя. Но сега нещо се отключи и у двамата. Нещо диво и първично, и животинско. Бяха просто две тела, преследващи една цел.
Елизабет наклони главата му на една страна и на свой ред го захапа по врата. Сам изръмжа в отговор, но не направи нищо, за да я спре, наслаждавайки се на тръпките, които зъбите и ноктите й предизвикваха в него. Беше толкова опияняващо, колкото и целувките й. Започна да се изправя, а тя тръгна да го последва. Сам я спря, като отново обви ръка около шията й и стисна леко. Лизи прехапа устна и плъзна малка длан по предмишницата му, нагоре, а после и по гърдите и корема му. Ноктите й подраскаха кожата му и след малко тя отново опита да се изправи. Сам я задържа на място за шията, продължавайки да тласка ритмично.
– Сам… – простена тя. – Искам…
Не можа да му каже. Той се усмихна вълчи и погали с палец устните й. Езикът й се стрелна навън и се завъртя около него. Гърдите й се повдигнаха предизвикателно, умоляващо към него и Сам реши да й угоди. Погали я колкото нежно бе способен, преди да я стисне и да разтрие чувствителното връхче почти грубо между палеца и показалеца си. В отговор Елизабет извика, притвори очи и сграбчи китката му, но не за да махне ръката му, а за да я задържи точно там.
Сам се изгуби някъде тогава. Не можеше да спре да се движи в нея. Вече не беше нещо, което той можеше да контролира.
Вторият път им отне повече време да стигнат до края. Когато това се случи, Елизабет отново впи зъби в долната му устна, този път почти конвулсивно, докато тялото й трепереше. Сам усети металния вкус на кръвта си и се ухили доволно. Гърбът му гореше от ноктите й и той не можеше да си представи нещо, което толкова много да иска да повтори. Затова, когато тя се съвзе и притеснението започна да се прокрадва отново и да гони удоволствието от погледа й, той я целуна по устните, след което се премести с целувки към врата и ухото й:
– Трябва да го направим пак, шейа. – каза й и я захапа за мекото на ухото.
– Няма да ме чуеш да протестирам. – отвърна тя с лека усмивка. Целуна рамото му и погали плешката му точно там, където той още усещаше ноктите й. Закачливата нотка липсваше от гласа й, когато го попита: – Сигурен ли си, че не е прекалено?
– Да ти изглежда, че ми е неприятно? – попита я с хищна усмивка и тласна в нея. Наистина харесваше регенерацията си в момента. Само от спомена за онова, което направиха само преди минути, тялото му отново бе готово.
Лизи го цапна по ръката.
– Сериозна съм. Чувала съм, че е… неприятно и понякога опасно да бъдеш със Сянка.
– Сигурен съм. – каза й и отново я целуна, преди да се усмихне и да добави: – Даже трябва още, но спокойно, амара. – Сам дръпна долната й устна със зъби и й се закани: Ще те науча.
Тя изсумтя развеселено.
– Не приемаш ли прекалено лично ролята на учител?
– Искаш ли да спра? – попита я по-скоро за да я подразни и се надигна леко.
Лизи повдигна вежда скептично.
– Можеш ли да спреш?
– По всяко време, шейа. – отговори й Сам. Погледът й стана още по-недоверчив. Той отново се приведе към нея, опрял ръце от двете страни на главата й, улавяйки я в капан, докато шепнеше в ухото й. – Но не искам. Ти искаш ли?
Кожата й настръхна и Лизи си пое остро дъх, сякаш през тялото й премина някакъв заряд.
– Не. – отвърна. Завъртя глава и нежно захапа рамото му. – Знаеш, че съм любознателна. Особено харесвам демонстрации.
– Чудесно. – провлачи дрезгаво в отговор Сам. Ръцете му почти сами отново се плъзнаха по нея: – Защото съм намислил още една демонстрация.
– Още една? – макар да прозвуча изненадана, бързо си пролича кое я вълнува повече: – Сега?
– Веднага. – потвърди й Сам и отново я целуна.
Лизи бе повече от доволна да отвърне на целувката. Даже му изглеждаше готова да прави само това през остатъка от нощта. Поне докато не я прекъсна и не го погледна очаквателно.
– Сериозно, Казра, на хайрански „веднага“ означава ли нещо друго, или просто ти харесва да ме дразниш?
Сам усети тръпката да преминава през тялото му. Дори не трябваше да използва атма, за да го накара да реагира. Беше готов сега и веднага за следващата демонстрация и за всичко беше виновно нетърпението й. Един поглед, едно движение, страстта в гласът й – не му трябваше повече. Вярно, че в сънищата бяха прекарали месеци заедно, по-голямата част от тях в леглото, но там беше различно. Умората не съществуваше, а нараняванията можеше да излекува с мисъл. В истинският свят обаче това не беше съвсем така. Тук Сам се беше държал много внимателно с Лизи, за да не я изплаши. Внимаваше да не е прекалено настоятелен, да не я притиска. Тук тя се унасяше в сън, след като приключеха и никога до сега не бяха повтаряли веднага след първия път, а какво ли оставяше да потретят. Тя никога не бе искала да потретят. Но сега искаше и това нямаше как да не го накара да се ухили.
– Означава „веднага“, Шей. Означава също, че ще съжаляваш, задето ме дразниш. – Сам я покри отново с тялото си и прошепна: – Приготви се.
Елизабет прехапа устна и в цялото й тяло Сам прочете вълнение, което обаче тя все още не беше готова да си го признае.
– Никога не съжалявам, че те дразня. – отвърна тя и му се усмихна. – Каз-ра.
– Не е разумно да ме дразниш, Лин. Има последици.
Сам отново плени устните й в целувка, с която прекъсна всякакви намерения да го дразни. Не престана да я целува, да я гали, докато не усети как Елизабет се губи в усещането. Тогава рязко се отдръпна назад, взимайки и нея със себе си. Накара я да стъпи на пода, завъртя я рязко с гръб към себе си и ръцете му веднага се спуснаха по нея. Една спря на гърдите й. Другата продължи надолу, между бедрата й. Тялото й реагира веднага на докосването. Беше като пренатегната струна и най-малкото движение я караше да трепери, да се извива и стене. Сам я погали леко. Тихите й въздишки бяха наркотик. Наведе се към шията й и захапа нежното място между нея и рамото й в същия момент, в който вкара пръст в нея. Стонът й, тих и умоляващ, беше по-сладък от всичко, което беше чувал. Тялото му реагира на мига. Искаше му се да удължи играта, да я доведе до ръба и да я задържи там, но не можеше. Когато бе с Елизабет, волята му отиваше по дяволите.
Преди да се усети хвана ханша й и отново потъна в нея. Тя сграбчи предмишниците му и извика задавено, опирайки глава назад върху рамото му. Сам я целуна грубо и тя му отвърна също толкова бурно, повдигайки едната си ръка, за да зарови пръсти в косата му.
Той не й позволи. Грабна я и я свали до тялото й, като същевременно пристъпи напред, докато бедрата й не опряха масата. Тогава я освободи само за да я хване за врата и да я накара да се наведе напред, докато не легна на масата. Гледката пред него го накара да преглътне с мъка, а другата му ръка да се плъзне надолу по вдлъбнатината на гръбнака й и надолу по закръгленото дупе, където първо я погали, а после я шляпна. Лизи подскочи и го погледна изненадано. Атмата отново озари очите й и той се ухили арогантно.
– Последиците, Шей. – уведоми я дрезгаво.
Шляпна я отново и този път тя прехапа устна, за да спре стона си.
Не, нямаше да се разберат така.
С едно рязко движение Сам потъна в нея, изръмжавайки от удоволствие. Започна да се движи ритмично, бързо и отсечено. Всеки следващ тласък по-дълбок от другия, а Лизи викаше, драскаше масата и се извиваше под него, но ръката му я държеше прикована, поставяйки я изцяло в негова власт. И на нея й харесваше. Само след минута той усети как е съвсем близо, затова зарови ръка в косата й и я издърпа назад. Лизи се изви като лък и извика, когато със следващото движение достигна до края. Той обаче не беше свършил с нея. Едната му ръка продължаваше да я държи за косата, позволявайки му да я целува и хапе по врата и рамото, а другата се спусна надолу, докосвайки нежната пъпка между бедрата й. Стоновете на Лизи съвсем скоро започнаха отново да огласят стаята и с един последен груб тласък Сам я изведе до върха отново, преди и той да изкачи своя.
Двамата лежаха върху масата. Той, притискайки я с тялото си и дишайки тежко, а тя напълно отпусната. След малко Сам събра сила да се изправи. Никога не беше усещал тялото си толкова леко, изтощено и доволно. Харесваше му. Още повече му харесваше да вижда Лизи, със зачервена от зъбите и целувките му кожа, да лежи по корем пред него със затворени очи и подпухнали устни. Тялото й се повдигаше от учестеното й дишане.
Беше негова, помисли си със задоволство. Плъзна нежно ръка по гърба и дупето й, наслаждавайки се на копринената й кожа. Изцяло и напълно негова. След малко я обърне, вдигна я внимателно на ръце и я пренесе на леглото.
– Урокът приключи, шейа. – каза й със задоволство, докато самият той лягаше до нея и я придърпваше в прегръдката си.
Елизабет продължаваше да диша тежко. С изключение на момента, в който се сгуши по-хубаво в него, лежеше напълно неподвижна и отпусната. Изтощена. Сам се ухили и я целуна по главата.
– И дори научих нещо важно. – каза му.
– Какво?
Лизи го целуна по гърдите и вдигна лице към неговото.
– Харесвам масата. – усмихна му се. Атмата бе спряла да насища очите й, но само мисълта за онова, което бяха правили само преди минути, накара няколко сини искри да припламнат в тях отново. – Мисля, че е новата ми любима мебел.
Сам се ухили доволно насреща й и започна лениво да я гали по гърба.
– Има още мебели, амара. – уведоми я.
– Знам. – отвърна Лизи, а когато той я погледна с интерес, тя леко се изчерви и кимна към стаята. – Замисляла съм се за стола.
– Така ли? – беше абсурдно. До преди минути я беше имал за пореден път тази вечер, а ето, че отново усещаше желанието да се надига в него: – Какво за него?
– Неща. – повдигна уж нехайно рамо тя и го погледна. Лицето й гореше. – Не бъди чак толкова изненадан. Ако си пропуснал да забележиш, аз те харесвам. Много.
– И аз те харесва, Лизи. – отговори й Сам и й се усмихна.
Никога нямаше да му омръзне да го чува от нея и едва ли някога щеше спре да се изненадва, че тя може да обича нещо като него. За миг сянката на съмнението и вината, че не може да е напълно неин помрачи момента, но Сам го избута някъде дълбоко в себе си. Наведе се и нежно я целуна по устните, преди да я попита:
– Значи какво? Седиш, оглеждаш мебелите и си мислиш за мен, така ли?
Елизабет го изгледа критично, сякаш виждаше ясно картината, която бе изникнала в съзнанието му.
– Само дървените. – каза му сухо. – Напомнят ми за теб.
Сам се засмя тихо.
– Защото съм толкова стабилен и твърд?
Устните й потрепнаха в началото на усмивка, която тя побърза да скрие, като го захапа малко под ключицата.
– Защото главата ти е дървена. – информира го.
Сам знаеше, че трябва да се направи на учуден и неразбрал и със сигурност да не прави това, което всъщност направи, като попита:
– Коя?
Елизабет го изгледа объркано за един дълъг миг, след което изведнъж се изчерви наново, засмя се и избута ехидната му физиономия настрани с ръка.
– При теб дори не е мръсно подсъзнание вече, а си е направо съзнание!
– Защо го казваш, сякаш е нещо лошо? – попита я, Сам, като в същото време я притисна към себе си, за да може съвсем ясно да усети въпросната част, която я беше накарала така да се изчерви.
Тя го цапна по ръката, но възмущението не й стигна да се премести.
– Защото съвсем доскоро ми обясняваше как си почти като рицарите в книгите ми и дори си имаш кон. – заяви му разпалено. – Трябва да имаш по-възвишени мисли!
– Ако не ти бях цензурирал книгите, щеше да знаеш, че единствената мисъл на рицарите ти е как да си приберат меча в ножницата. – заяви й с усмивка, а ръката му се плъзна до дупето й и си остана там.
– Ножницата? – Елизабет въздъхна измъчено. – Ето заради такива коментари си дърво. Знаеш ли, че сега трябва да ти се обидя?
– Защо?
– А заради този въпрос и неразбирането си направо вековно дърво. – тя пак изпуфтя и го изгледа, преди на свой ред да спусне ръката си по тялото му. – Ще е най-добре да спреш да говориш.
Сам потръпна от докосването й, нещо, което Лизи нямаше как да не забележи, а когато ръката й се спусна по корема му, по-надолу, устата му съвсем пресъхна и целият се напрегна. Това обаче не му попречи да й каже:
– Ще трябва да ме накараш, шейа.
– Ще трябва ли? – попита го разочаровано, като в същото време с показалец започна да изследва контурът му с показалец. – Няма шанс да го направиш доброволно?
– Никакъв. – отсече с дрезгав глас от напрежението, което леките й докосвания успяваха да натрупат в него.
Тя изцъка с език. Отдръпна ръката си, но преди Сам да е успял да се намръщи както трябва, Елизабет го избута по гръб. В следващия момент вече беше върху него, седнала малко по-назад, отколкото той я искаше, така че сега само се опираше в корема й. Той не можеше да каже, че съжалява прекалено много. Не и когато тя го поглъщаше с поглед по този начин.
– Въобще не си отзивчив. – каза му и с нокти леко подраска потрепващите мускули на корема му. – Не знаеш ли, че повечето жени харесват отзивчиви, внимателни и нежни мъже?
– Ти не си повечето жени. – отговори й Сам. Погали бедрата й и продължи нагоре, докато не се спря на дупето й. Започна леко да го мачка. Лизи си пое рязко дъх, а погледът й проблесна, карайки Сам да заяви уверено: – Харесва ти да съм груб и да правя това. – и я шляпна: – Нали?
Елизабет облиза устни. Той проследи движението на розовият й език като хипнотизиран, искайки отново да го усети. Някъде. Където и да е.
– Мисля, че се разбрахме да не говориш. – каза му тя тихо. Наведе се, притискайки го между телата им, и започна да го целува по врата. Тръпките го накараха да свие пръсти почти конвулсивно на дупето й и да повдигне тазът си нагоре в търсене на нещото, което тя му отказваше. – Ставаш все по-арогантен с всяка следваща дума.
– Мотаеш се, шейа, и ме тормозиш. – каза й дрезгаво, като в същото време се опита да я премести с надежда да успее да прекрати това сладко мъчение: – Забързай се.
Елизабет не поддаде. Това, което направи, бе да повдигне глава и да го дари с най-злорадата си усмивка.
– Веднага. – каза му и с целувки се премести към другата страна на врата му, където леко го захапа.
Тръпката пробяга по тялото на Сам и Лизи се подсмихна доволо, когато я усети. Захапа го отново – силно, точно както му се искаше, а ноктите й оставиха бяла линия по корема му. Той изстена гърлено. Щеше му се да има търпението да я остави да си играе с него, но точно днес му липсваше всякакво. Стисна ханша й с ръце и отново се опитат да я намести върху него.
– Това не е веднага, шейа. – изръмжа й.
Елизабет отново не му позволи да прекрати новото й любимо забавление.
– Нима? – каза му невинно. – Ако имаш оплаквания, говори с учителя ми.
Сам изръмжа тихо, тялото му се напрегна под нея, а пръстите му се впиха в бедрата й. Трябваше му цялата воля, която може да събере, за да остане неподвижен още поне минута. Беше лудост, а той беше повече от щастлив да е луд. За четвърти път я искаше, и то все едно не я бе имал от месеци. Никога не му се беше случвало. Никога не бе желал някого така, никога тялото му не бе реагирало толкова силно, без да е замесена магия, а сега ръцете му трепереха от нетърпение да прекрати играта й и най-сетне да я вземе. Успя да издържи още едно вдишване, но тогаваобхвана тънкия й кръст и повдигна Лизи, премествайки я достатъчно напред, преди рязко да я спусне надолу.
Елизабет простена задавено и побърза да запуши устата си с ръка. Сам можеше да й каже, че е малко късно да се опитва да заглушава каквото и да е, но разумно си замълча. Когато първоначалната вълна на удоволствие премина, тя му се намръщи.
– Това не е честно.
– Защо? – попита я, като в същото време бавно я повдигна и отново я спусна, наслаждавайки се колкото на усещането, толкова и на реакцията й и опита да я скрие.
– Защото аз трябваше да се мъча, а ти… – прехапа устна, когато той отново потъна в нея. – можеш просто да направиш това.
– Значи… – Сам се ухили вълчи насреща й и този път я повдигна бавно, докато почти не излезе от нея, задържайки я така: – Искаш да спра?
По лицето й премина съвсем истинско раздразнение.
– Имаш късмет, че те обичам, защото наистина започвам да не те харесвам. – каза му. – Престани да си играеш с мен.
– Веднага.
Лизи нямаше време да му се намръщи, защото този път Сам се зае усърдно да изпълнява обещанието си.

Моля последвайте Лизи тук :)

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay