Облегнала гръб на напуканата стена, Итен седеше на сплескана възглавничка в най-тъмния ъгъл на кръчмата и наблюдаваше напрегнато вратата. Надигна чашката със сараби, изпи я на един дъх, а после си сипа още една от бутилката, която бе казала на бармана да й остави.
Завесата на входа се размърда и младата жена се напрегна, но после изруга под нос и се облегна обратно. Просто поредният пияница, запътил се към масата с шумните мъже, които играеха карти.
Хаза закъсняваше. Итен се надяваше да не се е отказал в последния момент. Дължеше й поне това, след като я заряза сама. Страхливият плъх ценеше мижавият си живот повече, отколкото приятелството им с Рамас. Тримата бяха отрасли заедно, бяха влезли в Кантората заедно, работеха заедно. Сега още щяха да бъдат заедно, ако не беше Ка‘Раим.
Итен изпи на един дъх сарабито и си сипа още, за да заглуши спомена как Рамас бе започнал да се дави, докато убиецът превземаше тялото му. Колкото и да пиеше, никога нямаше да забрави как бе движил Рамас като к ...