Тая вечер града ни беше подложен на картечен, на моменти батареен обстрел в продължение на близо час и още не е спрял. Всичките сили небесни сякаш се бяха събрали да ни накажат.
Свети Архангел Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, другите не ги помня, се бяха разбесняли ама си викам:
- Е, то има и абитуриенти, повече алкохол, врява няма да се впрягам....
... А бе такъв порой, какъвто не е виждал даже Ной...
Ама като започна градът да праска, а жена ми донесе една шепа ледени топчета, излязох под навеса да се възмутя:
- Ей, гей такъв – викам на Архангел Михаил, - не може ли по-кротко, това да не ти е царството Иудейско? Тук за по-малко претрепват френски командоси, даже и два морски тюлена претрепаха преди месец в Бургас.
- Нашия Господ ни прати тук да Ви накажем дето не Го почитате и се кланяте на на измислени идоли като Азис, Биг Брадър, Мастър шеф, врачки, баячки и прочие – ми се репчи някъде вляво Архангел Рафаил.
- Ша та знам в измишльотината – изоставям „bone tone”, все пак пийнах едно ...