Не знам откъде да започна! Така съм слисан от постъпката на моята обичана съпруга, която от любов не знам как да наричам!!! Затова, каквото име да чуете, все е за нея – Миличката, Душката, Бубулинче,Чоченце, Шушенце и прочие. Чудите се защо съм седнал да ви се оплаквам и за да разберете, ще раздипля историята поетапно.
Та значи, женя се аз преди десетина години, маминка ме предава в ръцете на Бубулинчето ми и се почва семейният ни живот. Още веднага си рекох, че ще й помагам така, както никой мъж не го е правил! Все до нея, и само в помощ! Прах ако рече да падне на нея, ще я издухвам във въздуха. Венчаваме се, изнасям я съвсем сам от гражданското и още същата вечер решихме да си направим бебе. Че кой бяга от това, ще речете вие? Така си е. Започвам съвсем сам, без ничия помощ споменатата дейност. То пък, Чоченцето ми не зачена веднага. Месеци се бъхтам над поставената ми задача. По едно време взех да издавам фронта, уморих се, ама нали бях дал дума да участвам във всичко равностойно! Ч ...