Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет минути, а когато намери отдалечеността си за достатъчна, се просна на земята. Дишаше толкова бързо, че целият ù гръден кош сякаш изминаваше метри при вдишване и издишване. Погледна ръката си - беше се подула доста, а болката бе усилена неколкократно. Въпреки това през сълзи се усмихваше, не можеше да опише облекчението и радостта, че е далеч от онази къща. Никога повече нямаше да се върне, никога повече нямаше и да си помисли да отвори онази абаносова врата. Стига да се измъкнеше веднъж жива и да стигнеше до дома си, щеше да забрави това място веднъж завинаги. Чак когато едва не изгуби живота си, осъзна нуждата да запрати спомените от онзи изстрел в земята. Поне беше жива и мисълта за това я кар ...