,, Къде си? Питам се аз, всеки ден. Какво трябва да сторя, за да те върна? Ти си отиде, тръгна си просто ей така. Остави ме да ме боли и да страдам, сам самичка. Обичах те! Адски много те обичах, но ти бе твърде зает с работата ти, че дори не забеляза синините по тялото ми и по душата. Мога ли да кажа, че си ме изоставил, въпреки че бяхме само една нощ заедно? Не, нали! Всичко беше, само докато свещите горяха. А те отдавна угаснаха и отново настъпи мрак в моето наранено сърце, което постепенно се заледява. Скоро ще се превърне в камък. И знам, че повече никога няма да обичам. Но какво от това? Тези неща не ги знаеш, няма как и да ги узнаеш, защото никога не си ме питал. А сега те няма, дори и да искам да ги споделя..... Знам, какво ще направя! Ще си сипя още едно питие и ще сложа край на това безсмислено писмо. НЕ, няма да се самоубия! Спокойно! Дишай, няма да ти тежи на съвестта моята смърт. Просто, ще спра да пиша, защото няма смисъл, но поне казах, каквото имам да кажа. Довиждане и ...