9 дек. 2010 г., 22:57

Нека аз кажа "Сбогом" първа 

  Проза » Другие
1019 0 1
2 мин за четене
Времето на вън беше слънчево и топло, затова реших да се разходя. Сложих слушалките в ушите и си пуснах весела музика. Въртейки се и танцувайки, се забавлявах. В продължение на час просто танцувах като някаква откачалка, която трябва да бъде хвърлена в лудницата. Хората ме гледаха странно, но честно казано.. не ми пукаше. Важното беше, че аз се чувствам добре и ми е весело. Изведнъж погледнах нагоре, небето беше толкова безоблачно и ясно, че чак се учудих. Въртях се гледайки нагоре, докато почваше следващата песен. Внезапно всичко ме заболя и бях паднала на земята. Беше започнала нашата песен, а тя ми навяваше толкова много спомени... Започнах да плача като малко дете, но отново не ми пукаше. Свих се като човек ударен силно в корема. Имаше много хора около мен, но никой не дойде да види какво става. Плачейки, усетих ръка да ме докосва по гърба. Усещах, че това е неговата ръка, но ме беше страх да се обърна. Ритъма на песента биеше силно в главата ми, а сълзите ми течаха по-силно и по-с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© pisanonqkudeneshto Все права защищены

Предложения
: ??:??