Тази история няма да бъде за момиче, което е преживяло огромна драма(слава Богу)… тази история е за момичето, което всички виждат и си казват „Хубаво момиче… не говори с никого, сигурно е надута или се мисли за голямата работа… никога няма да заговоря някоя такава”. Е…, това момиче не е момичето, за което го считат, то е момичето, което преживява всичко само, което плаче само когато никой не може да го види. И да – хубаво е, облечено добре, изглежда сякаш нищо никога не му е липсвало, но може ли да го твърдиш със сигурност? Знаеш ли какво си мисли докато върви с високо вдигната глава, усмихвайки се, сияещо от щастие?

 Нека ти разкажа за него – всъщност не е щастливото момиче, всъщност е една развалина. Човек, чиито родители не са до него, защото някой трябва да изкарва парите, с които то учи и благодарение на които се облича добре. Тя е човекът, чийто приятели гледаха как гаджето й й изневерява и въпреки това не направиха нищо…, нищо освен да го приемат на шега… да си направят забавлението, след което най-нагло да я гледат в очите все едно нищо никога не се е случило. Освен това тя е онова момиче, което ще им се усмихне и ще се престори, че не е нещо важно, а след това ще побърза да влезне до тоалетната, за да скрие как очите й са пълни със сълзи.  И да пак ще го преживее сама… - че на кого да каже? На тези, които иначе казано са се подиграли с нея… на семейството си – само това липсва – не стига, че те са отишли на хиляди километри само за да не й липсва нищо, ами и да ги тревожи.

И така – надутото момиче всъщност е един от най-самотните хора, които познавате. И това, че изглежда добре не означава, че всичко около нея е наред. Това, че се усмихва не означава, че е щастлива. Такива момичета виждаш всеки ден, навсякъде… дори понякога се случва да им завиждаш – недей… те всъщност са нещастни, всъщност очите им се молят някой да ги попита как са наистина, някой да види, че искрите в тях реално са сълзи, страхуващи се да се проронят…