Необичайна среща
Пилотът усети, че машината започна да тресе.
Мотърът промени бръмченето си.
Имаше някаква повреда. Явно японците го бяха ударили.
Истинско чудо бе досега, че промушвайки се вече четвърти месец между вражеските зенитни снаряди, не бе докоснат и то нито един път.
Но – все някога има първи път.
Трябваше да намери място, за да се приземи. Въпрос бе не на часове, а на минути, а може би и за по-кратко, да стъпи на здрава земя и да огледа щетите. Не дай си Боже да се възпламени двигателят. Инак ще трябва да катапултира.
Пред взора му се разкри малка равнинка, каквито имаше в изобилие тук в последните склонове на Сибирските планини.
Спускаше се все по-ниско към една от пожълтелите пшенични ниви, на която се виждаха през известно разстояние струпани снопове на кръстци. Снопите бяха добре дошли и щяха да му помогнат евентуално при спирането.
Докосна земята, машината подскочи на няколко пъти и намали ход и спря току пред една от големите сламени камари.
Изблъска бързешком люка на ...