Напоследък във фирмата Инженеринг-Космос бунгал, ставаха невероятно странни неща. Преди два дни плановичката Глория просто излетя от кабинета на директора Карабойчев и се намери в прегръдките на Янев, който стоеше наблизо. В първия момент тя се уплаши. След това хвана главата си с две ръце и прихна така да се смее, че Янев я изгледа смаяно.

     Моментално се пръсна слух, че Глория, такова-онакова, спала с директора. Предположи се, че всичко идвало от това, което подхвърлила пред една колежка: "С Карабойчев ще се разберем! От един месец ни обещава, а сега не иска и дума да изрече..."

   Два часа по-късно пред очите на всички, директорът се появи в необичаен вид: с кариран каскет, подстриган нула номер. До него Пеню Топозчийски жестикулираше оживено. В горното джобче на сакото му загадъчно се подаваше кичур от косата на Карабойчев. По всичко личеше, че тук се крие някаква загадка, която не предвещаваше нищо добро.

    И ето, на другата сутрин Пеню се яви в службата и възбудено обяви: "Победа... Премиалните ще ни бъдат изплатени тази седмица."

   Разнесе се шепот. Чуваха се отделни хихикания. По едно време Янев се осмели и пристъпи до бюрото на Топузчийски, ухилен до уши:

- Браво, колега! Колективът те поздравява.

- Защо? - учуди се Пеню.

- Как така "защо"? Ти си бил голям смелчага бе, Топузчийски! Вярно ли е, че заради нашите премии си оскубал перуката на шефа?

   Всъщност никой не можеше да допусне, че Пеню обожаваше старата си професия. Наскоро си купи вносна ножичка и от време на време подстригваше избоялата грива на някой приятел. Изглежда бяха подшушнали и на Карабойчев. Напоследък такъв ужасен косопад беше го налегнал, че не знаеше къде да се дене. Пък и жената на Пеню работеше в козметичен салон, все с нещо можеше да му помогне. Ето защо той беше го извикал при себе си.

  А Глория, горката, нахлу в кабинета точно тогава, когато Топузчийски привършваше с подстригването на шефа и тъкмо пъхаше кичура в джоба на сакото си. Беше решил да го постави в рамка над бюрото си.