Ах, гадно време, леко мрачно, духа вятър, а уж трябва да е весело и празнично. Къде ти празник, че и романтичен. Да, проклетият Свети Валентин! Е, донякъде ми харесва, жестове, глезотийки, ама айде да не прекаляваме. Има и самотни хора, на които би им станало тъпичко, разминавайки се на всеки две крачки с целуващи се и прегръщащи се двойки. Аз не съм нито от едните, нито от другите, някак все ми е тая. А и съм карък, скъсах с гаджето преди 2 месеца, та сега няма да получа букети и плюшки... Е, нищо де, получих нещо по-интересно.
Та на този същия ден бях на работа. Останах до късно в офиса. Като излязох навън, миришеше на дъжд - много приятно нещо, реших да походя до някъде и по-нататък да си повикам такси. Градът е голям, но беше по-пуст от обикновено. Нормално, почти 8 часа, повечето хора или са на някое изискано място, или си се натискат вкъщи. Беше тихо, единствените звуци бяха от минаващите автомобили. Всичко беше затворено, само от някои ресторантчета светеше и си чуваха ретро-фол ...