/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната маса семейство с деца тихичко се хранеха...
Сложих си ново кафе, взех кроасан,...бързах ли за някъде,.. едва ли.. чакам госпожите...
Часовникът в залата показва 11.55...спряло ли е времето или много избързва...
- Ето къде си бил, а ние с майка звъним да те търсим в стаята...
- Ами аз вече пия кафето, нали е включено в инклузива - засмях се шеговито - Вие много спите...Заповядайте...
Погледнах госпожата, безизразно каменно лице,... дали съм оправдал очакванията й,. или напротив, разочарование от непроведения сутришен ''фитнес ''...гримирана, издокарана и малко отегчена..
'' О суета,.. о, нрави..'' ли беше казал поетът...забелязах и тролейчетата-трамвайчета след тях...стегнати и готови за път
...