НЕПОИСКАНО ДОБРО
(Из „Дядо, разкажи ни”)
Този път дядо Петър не беше в добро настроение. Намусен, малко попригърбен...
— Ох, деца, ще се разваля времето! Болят ме коленете, плешките, кръста... Когато е млад човек, не си пази здравето! Колко пъти, като млад, отида в гората за дърва, нагазя в снега, той се стопи после по дрехите ми, задуха вятър, станат на кора, леденясам... Ама не си тръгвам, бъхтя цял ден! Не си нося и сухи дрехи да се преоблека! Младо, глупаво! Не бива така! Тялото на човек е неговия кон, който го носи през годините, та чак до гроб. Трябва да се пази от студ, от влага, от болести!
— Дядо Петре, ще ти донеса дърва за печката — извика едно от децата.
— Дядо Петре, аз ще ти помета двора!
— Дядо Петре, а пък аз...
Дядо Петър вдигна ръце:
— Чакайте, деца! Чакайте! Не се прави така. Не се прави непоискано добро. Елате! Подсетихте ме нещо. Ще ви разкажа една приказка.
Извади дядо Петър торбата с нахут от долапа, разстла две шепи върху печката, разръчка с дилаф жаравата, слож ...