Непознат ангел
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Спомних си как ме бе гледала когато се запознахме... Осъзнах смайващия факт - бях вкусил вече от всяка част на перфектното ù тяло. Сега исках нея самата, исках да докосна душата ù. Дори, някак си, незнайно защо, просто побиващите ме тръпки ме накараха да пожелая да отнема свободата ù, да си я задържа за себе си.
Присъствието на някой, докато спя, обикновено ме дразни... "Коя си ти?". Събудих я. Погледна към мен, устата ù се изви в нежна усмивка, която накара очите ù да заблестят. Сякаш бе ангел. Толкова красива! И все пак не я исках до мен, исках да спя, исках да се махне, да ме остави сам. Така или иначе споменът, мирисът, вкусът ù - те вече се бяха вкопчили в мен, нямаше скоро да си отидат, но поне тялото ù можеше... Ах, красивото ù бяло тяло с перфектно оформени гърди, със сладко изпъкнало дупе и стегнато коремче, по което минаваше само една ивичка от руси косъмчета... Как е възможно някой да е толкова съвършен?!
"Моля те върви си!"- чух се да изричам тихо. Тя ококори зелените си очи срещу мен, явно не разбираше защо и очакваше обяснение. Но какво можех да ù кажа?! Изпитах отвратителното чувство, трябваше да кажа нещо, от което да я заболи, за да си тръгне и повече да не се връща никога. Но как?!
Просто я целунах и легнах до нея. Сутринта се събудих като нов, все пак бях заспал до нея, това беше голям напредък. Но сега я нямаше. Чудя се по кое ли време си бе тръгнала, дали беше останала или само ме бе изчакала да заспя, за да изчезне незабелязано... Исках да я видя, мамка му, но не помня името ù, нямам номера ù, нищо! Просто ангел дошъл, за да ме избави от страховете и да ми дари частица от светлината... Благодаря ти, ангелче непознато!
© Армагедон Все права защищены