Непозната Любов
Седеше замислено в парка. Опитваше да намери магията на природата, сред която сега се криеше, или пък се преоткриваше... Много пъти ù бяха казвали, че тя лекува, затова реши да опита. Не че досега не беше излизала да се поразходи, с приятели най-често, или да ги наречем добри познати...
Сега обаче беше различно, беше излязла сама и с една цел - да потърси изцерение.
Странно, не беше есен, а пред нея, на свежата трева, лежеше листо, изсъхнало, изгубило ведростта на цветовете си и все пак беше останало още едно чудо в него. Именно то щеше да промени деня на момичето, който беше започнал, както вчера и онзи ден, и както всички дни преди него.
Вятърът започна леко да вее, само загатваше за своята сила. И въпреки това, този лек полъх започна да издига листото, да си играе с него, да го понася в приказен танц.
Замисли се, ако можеше да се прероди, дали би останала същото момиче, със същите мечти, или по-скоро със същата липса на такива.
Не. Искаше да бъде нещо на пръв поглед ...