Здравей!
Едва ли очакваш нещо подобно, но все пак реших да ти пиша нещо, макар и да нямам никаква идея дали въобще ще го получиш, не знам дали този и-мейл, който имам, е все още актуален, но мога да опитам - едва ли бих загубил нещо от това. Можех просто да набера номера ти, но по-лесното е някак си по-трудно в момента, а и, честно казано, се страхувам, че не би ми вдигнала, а ако не получа възможност да ти кажа това, което искам, обаждането ми би било просто едно досадно позвъняване.
Всичко това, което ще ти напиша сега, не е плод на някакво моментно емоционално състояние, някакъв душевен каприз, сантиментален спомен или признак на моментна слабост... А просто вътрешна необходимост, нещо, което от доста време се каня да направя, но все отлагам във времето поради куп съображения и някакви вътрешни страхове, че ще остана неразбран.
През последните няколко години времето върви някакси твърде бавно, в някакво лутане между моменти на радост и такива на апатия към всичко в досадни кратки вр ...