17 окт. 2008 г., 18:45

Нещо за вдъхновението 

  Проза
1518 0 4
1 мин за четене

        Чувство на безпокойство, създадено от агонизираща миризливка, която кръжи около лампата ми. Дали да я изгася като успокоя както миризливката, така и себе си? Неее! Не искам да й дам напразни надежди и тя да спи сладко с чувство на уют в мъничкото си сърце, докато на сутринта не хрупне под някоя от сънените ми крачки на път за тоалетната в 06.00 сутринта.

         Що за перки има това животно! Бръмчи като стар вентилатор и лети, та лети! Самолет! А ако сега реша да го бомбандирам с нещо под ръка, вероятно ще узная на свой собствен нос защо още се казва вонещица, което ме навежда на мисълта, че миризливка й викат на галено!

         Ееей, кацна най-накрая някъде зелената гадина...! За съжаление обаче вдъхновението ми също изчезна. Е, хубаво! Край!

 

... ако желаете продължение,

пуснете миризливка за вдъхновение!

        

© Боряна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сладко!!!
    Искам още, но нямам под ръка миризливка
    И аз съм възхитена!!!
    Браво!
  • иванова, 'начи всичко странно не важи, а?

    някои не обичат да пишат за черешово сладко и малки деца.

    ха.

    искам загорка с пепел вътре. цигарена. по-бързо напивало.
  • възхитен съм!!!
  • Очевидно не живееш в Обеля, иначе по цяла нощ щеше да имаш хлебарки-вдъхновителки. Аз се чудех защо са толкова много, а те са били малки заразопреносителни музи.
Предложения
: ??:??