Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дали шумолят отгоре ти, когато вятърът задуха? Дали тогава би се усетил като мъртъв, в гроб. Не съм, по-скоро съм жив и мъртъв едновременно, съществуващ и в двете състояния, преминавайки от едно в друго, преминавайки през тях през целия си живот, ако това се нарича живот, а не нещо друго. Стоя си неподвижно, сам на земята, очаквам бурята, мислейки си за моето състояние на загубен предмет...или захвърлен такъв. Изхвърлен като ненужна вещ, която се е въргаляла в нечий джоб - Божия джоб. В крайна сметка, кому е нужна някаква си вещ, за която той няма предназначение? Някой може да каже - много неща нямат предназначение, докато не си намерят такова. Нещо, на пръв поглед непотребно, но с потенциал - ...