Имаше едно момче, добро и доверчиво бе неговото малко сърце. Харесваше момиче и за нейното внимание всичко даваше. Опитваше се и не се отказваше, борейки се за нейното сърце. Грозен, но пък поради това ума си ползваше. Стихове прекрасни от сърце й пишеше,  а в замяна нейното мълчание получаваше. Казваше си той - Къде греша? И отговора на въпроса така и не намираше. Борейки се, падайки ниско, молейки се за малкото внимание на прекрасното момиче. Търсеше свястно и умно момиче и всичко това във нея той намираше. Каквото и да напишеше, тя така и отговора си не му даваше, сякаш не го разбираше... Знаеше, че между две добри души хубава връзка можеше да се получи! Във нея всички добродетели той намираше, но виждайки погледа й празен, надеждата във него бавно и мъчително умираше. Виждайки, че до нищо няма той да стигне, получавайки мълчанието, което той със думи искрени желаеше да разбие, това мълчание на прекрасното момиче, пречупен и изпълнен със тъга, мъгла обвила изпълненото му с мъка лице, той малко по малко се отказваше. Давайки всичко за нищо, той държанието нейно така и не проумяваше. Сега потънал в тъга, тъмнината изпълнила неговата вече празна душа, опитва да се изправи на крака, толкова пъти пречупен, но рухва на мига...