През една гореща лятна нощ сънувах странен сън, в който някак необичайно позвъних на 150 и казах същия адрес, на който не бях ходила от години, с молба за спешна помощ...
Събудих се развълнувана и обляна в сълзи. Не изчаках до сутринта и позвъних по телефона на този любим човек, който не бях срещала от години, защото пътищата ни се разделиха и аз трябваше да се преместя да живея и работя в друг град.
Въпреки всичко, с него останахме много добри приятели...
Щом чух сигнала, нещо дълбоко заспало в мен се събуди след толкова години на раздяла далече един от друг...
Неочаквано в слушалката прозвуча онова познато "ало", което преди години ме караше да потръпвам от щастие. Усещайки дъха му, очите ми се насълзиха и отроних неговото име , което изговарях тайно само в мислите си.
Той ме позна и ме нарече с най-хубавото име, с което се беше обръщал към мен някога: "Розичка"... Онемях... След няколко мига на опиянение той ме попита как съм се сетила за него.
Аз разказах необикновения си сън и той ...