troia (Катя Иванова)
135 3980
11 мая 2024 г., 19:53

Невидима любов 

  Проза » Рассказы
483 2 15
2 мин за четене

 

 

 - Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
 - Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
 - Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
 - Пропусна определението "грозна" - подсказа му тя и се разсмя.- Добре, де ставам.
Вече нямаше смисъл да е в леглото. Скочи и се отправи към кухнята. Нуждаеше се от силно и горчиво кафе. Той вървеше след нея. Винаги правеше така. Не я оставяше на мира.
 - Направи и на мен! Искам кафе. - подвикна й глезено.
 - О, мързи ме. Друг път. - подкачи го тя и включи кафеварката.
След час двамата се разхождаха по алеята край пристанището. Слънцето напичаше щастливо, чайките прелитаха безшумно, а няколко врабчета се сборичкаха за парченце твърд хляб. Градчето се бе събудило за един спокоен почивен ден.
 - Видя ли, колко е хубаво времето. Нищо, че е зима. Живота е прекрасен. - продължи той.
Тя го слушаше, шепнеше и накланяше тъжно глава. Понякога очите й се насълзяваха, а друг път прихваше от смях. Хората я гледаха учудени от силните й емоции. Изглеждаше странно и малко плашещо.
Отправиха се към тяхната скамейка точно срещу акостиралите рибарски лодки. Нямаше вълни и морето беше гладко като стъкло. Обичаха да седят тук, а тя четеше стиховете му. Беше публикувала две негови стихосбирки посмъртно.
 - Знаеш, че те обичам, нали? - изведнъж й прошепна тихо.
Една чайка прелетя над нея дарявайки я с нежен поглед...или така й се стори.
 - Зная, мили. Всеки ден ми го казваш. Ние винаги ще се обичаме. - отговори му искрено.
 - Прочети ми стихът за целувката. Посветих го на теб. Помниш как те целувах, нали? Все още не си забравила...
Вятърът погали леко устните й като в опит за милувка. Беше Той.
 - Престани! - извика тя и скочи права. Понякога наистина беше болезнено нетърпимо и... прекрасно. Отново сълзи.
  После видя как небето докосна с устни морето. Замръзна от гледката. Почувства невидимата им любов. Безсмъртна, но незрима като тяхната.
След това седна и притихна.
Изобщо не забеляза двете минаващи жени по алеята, които я загледаха. Не съзря как изненадата им се преобрази в съчувствие.
 - Не е добре, горката. От години е така. Няма си никой, поболя се от мъка след като приятелят й почина...

 

 

 

 

 


 

© Катя Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Ина.
    Приятна вечер!
  • Хареса ми - има чар в този къс разказ: истинския свят не е видимият.
  • Е, поне ти ни разсмиваш.
    Поздрави и от мен!
  • Тъжно...
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти, че се отби при мен.
    Хубав ден, Латинка!
  • Привет, troia (Катя Иванова)!
    Това, което си написала, ми е много познато!
    Има много скъпи, за нас, хора, които не искаме да заменим!
    Спокойна вечер!
  • За съжаление е така..
    Благодаря ти, Пешо.
  • Хареса ми, невидима любов...тайнствена за околните и болка за загубилите я
  • Свят като цвят. За съжаление има и такива съдби.
    Благодаря ти, Стойчо!
  • Липсата на любимия човек е видимо във физически аспект.Но такава любов проектира духовно присъствие,което от страничен зрител се приема за "полудяване от скръб".
    Тъгата и радостта са две взаимно изключващи се емоционални състояния;и двете в определен момент могат да "извадят от релси" деликатни и свръхчувствителни натури.
    Поучителна съдба...
    Поздравления, Катя!
  • Благодаря ти за линковете, Младене. Истинската любов е рядкост и не се цени. И мъжете и жените станаха материалисти.
    Пепи, не мога да кажа какво изпитват, защото разказът ми не е от личен опит. Само мога да кажа, че много ме натъжава и като го писах почти плаках. Затова предпочитам приказките, защото ме зареждат положително.
    Много ви благодаря и се радвам, че ви е харесал! Приятна вечер Пепи и Младене!
  • Кате - не знам дали за самите тях е тъжно. Нещо в мозъка им блокира приемането на реалната загуба и... Отстрани изглеждат луди, но дали са? Както мозъкът ни е способен някои шокови случки да изтрие с бели петна, за да ни предпази.
    Разказът е много хубав, започна така реално, умело пренася читателя в света на героинята, за да нанесе удар с думите ха гледащите отстрани.
  • Невероятен разказ за истинската - безсмъртната любов. Поздравление, Катя!
    Любовта, над която и смъртта власт.
    Малко са жените способни на такава любов. Но ги има и точно те, и единствено те, предизвикват възхищението ми. Ще дам само един пример - Нина Грибоедова.

    https://www.gazeta.ru/culture/2023/09/03/17519012.shtml

    https://www.calend.ru/persons/2577/

    Поклон пред всяка такава жена!.

    П.П. Останалите са просто (*)урви:

    ...От (*)урва на (*)урва и от (*)ек на (*)ек...
  • Любовта има много лица, а това е от най-тъжните.
    Благодаря ти, Пепи!
  • Факт! Някои хора продължават с години да живеят с починали свои близки.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??