- Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "грозна" - подсказа му тя и се разсмя.- Добре, де ставам.
Вече нямаше смисъл да е в леглото. Скочи и се отправи към кухнята. Нуждаеше се от силно и горчиво кафе. Той вървеше след нея. Винаги правеше така. Не я оставяше на мира.
- Направи и на мен! Искам кафе. - подвикна й глезено.
- О, мързи ме. Друг път. - подкачи го тя и включи кафеварката.
След час двамата се разхождаха по алеята край пристанището. Слънцето напичаше щастливо, чайките прелитаха безшумно, а няколко врабчета се сборичкаха за парченце твърд хляб. Градчето се бе събудило за един спокоен почивен ден.
- Видя ли, колко е хубаво времето. Нищо, че е зима. Живота е прекрасен. - продължи той.
Тя го слушаше, шепнеше и накланяше тъжно гла ...