Всичко започна, когато те срещнах на онзи етаж в нашето училище. Да, помня го, принцесо, сякаш беше вчера. Тогава ти караше час на третия етаж, където и аз имам. Тогава общата ни приятелка ни бе запознала. И при нашето запознанство ти ми подаде своето нежно пръстче.
С времето ти и аз станахме много добри приятели. Споделяхме си всичко, излизахме и се забавлявахме заедно, докато съдбата не реши да раздели нашите пътища! Ти се промени, но остана вярна на нашето приятелство, докато аз кривнах от пътя и започнах да правя глупости и да те пренебрегвам. Година по-късно ти и аз бяхме по чужди от всякога и за всичко това, вината беше само моя.
Но нещата се промениха, когато заминах далеко от този град. Когато си бях на село, една лятна вечер, сърцето ми проговори с твоя глас:
- Приятелю, време е да научиш една малка истина! Едно момиче ми липсва, страшно много, твоята приятелка!
И тогава при тези думи, образът ти ми излезе пред очите, сякаш наяве се бе появила. И когато се вгледах в твоите син ...