lauryn_ (Симона)
63 181
4 июл. 2008 г., 00:01

Ничий 

  Проза » Рассказы
1227 0 2
Ничий


Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е за любовта. Онази нощ тя бе там, видя всичко, но не разбра. Опита да протегне длани, да те обгърне, отново да те скрие... искаше да впие устни, молеше да те докосне пак. Но тя едно не знае... ТИ си ничий... сам сред нас...

© Симона Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • понякога тишината...е музика...друг път...руши...
    чуй музиката...с обич, Симона.
  • Вслушай се в тишината. Когато чуеш нейния звук, ще разбереш истината на живота. Ще откриеш нов свят, невидим за очите. Браво
Предложения
: ??:??