Замислих се над това изречение, припомяйки събития отпреди няколко месеца. Серия загадъчни убийства бяха стреснали провинциалния морски градец, жертвите - момичета до 30 години - работеха като компаньонки в елитен нощен клуб. Намираше се на тиха уличка, встрани от движението, за да не вдига излишен шум с изпълненията на богатата клиентела. Носеше импозантното и неподходящо име "Трите рози", защото в него те не се предлагаха. Единствените поувехнали цветя бяха младите жени, които заработваха средства за живот с не дотам почтен труд. Това не беше уважителна причина за смъртта им, но след убийствата заведението запустя и собственикът - потомък на дворянски руски род, както се приказваше - го продаде на неизвестен купувач. Единствената улика за убиеца бе снопче червена коса, която полицията откри в шепите на две от удушените компаньонки. Следствието засега бе зациклило, но откритото в необичайния колет навярно щеше да му даде нов тласък. Поогледах за адреса на продавача, под него - и несръ ...