- Добър вечер. Имам две лоши новини. С коя да започна?
- Има ли значение, щом... Божичко, изглеждаш ужасно! Но какво се е случило?!
- Днес ръководството на Корпорацията съобщи за някои предприети организационни промени. От нашия отдел са уволнени осем служители. Аз съм един от тях.
- О, не... И сега?
- Сега следва другата лоша новина. Не мога да си позволя повече да поддържам съпруга и семейство. Трябва да те върна в срок от двадесет и четири часа.
- Моля?
- Виж, не бях длъжен да ти го казвам, но някак ми се струва, че така е по-редно. И аз не знам защо, едва ли друг на мое място би го направил. Ти не си човешко същество, ти си биоробот с вградена памет и строго определен спектър на действие.
- Какви ги говориш? Да не си пиян?
- Не съм. А бих искал. Честно казано, това ми дойде неочаквано. Очакваха се някои реформи, но вярвах, че мен ще ме оставят – винаги съм бил изряден. Всичко останало е просто следствие от това проклето уволнение.
- Нищичко не разбирам. Не е някоя от твоите глупави шеги, нали?
- Де да беше. Ето какво – навремето, когато си намерих тази работа и посъбрах достатъчно средства, реших, че е време и аз да си позволя брак и семейство, като всички. Затова подадох молба и в срок от двадесет и четири часа ми изпратиха теб срещу съответното заплащане.
- Това вече започва да ме изнервя. Аз съм ти жена, майка съм на децата ти, как си позволяваш да ми говориш така?!
- А, да, децата... Виж, те вървят в комплект с теб, както и цялата ти рода, включително и онази устата луда жена – майка ти.
- Не смей да говориш така за мама! Не те е срам, вървели в комплект. Нямаш съвест!
- За съвест не знам, пари нямах достатъчно. Иначе щях да си взема по-нов модел брачна партньорка с повече екстри и да избегна някои неудобства в брака си.
- Неудобства ли? Задето те търпя да се прибираш по нощите, задето се грижа да ти е удобно и уютно в къщи, докато ти през това време не пропускаш да пофлиртуваш с онази кикимора отсреща. На него му било неудобно, моля ви се! Проблема ти е, че искаш нея, нали, негодник такъв, за това е целия този театър!
- Абе какви ги говориш! Аз теб не мога да си позволя вече, та...
- Да де, аз съм тая, дето все много говори, прави забележки, с една дума – не те оставям на мира. А тя – тиха вода ненапита, гласецът ú не се чува. От такива най да го е страх човек!
- Е, как ще се чува. Тя е от най-добрите, последните модели. Съседът отсреща да не кара на една заплата като мен.
- Абе ти няма ли да престанеш вече с тия фантасмагории? Жена му била робот, съседката – също... А истинските жени къде са тогава, луди човече?
- За жалост не са останали много, за това ги държат в строго охранявани зони. До тях имат достъп само мъже, минали през специални тестове и подготовка, защото ги използват най-вече с размножителна цел. Чувал съм, че не били добри за брак.
- Аха. Значи искаш да ми кажеш, че всичките ми колежки, приятелките, фризьорката ми... продавачката отсреща, дето все ми запазва най-хубавото парче месо, всички те са роботи?
- Естествено. Онези, истинските, ги пазят като очите си.
- Вече съм сигурна – ти си полудял! Няма друго обяснение. Няма да се учудя и ако кажеш, че и мама, и братовчедките...Ами дъщеря ни, и тя ли е робот според теб?
- Казах ти – всички те са вградени в паметта ти, а когато те изпратиха, ги вградиха и в моята. За съжаление, бих казал. Но няма друг начин – вече ти обясних, вървят в комплект.
- Не е истина просто, че си позволяваш да ми говориш подобни дивотии! Казваш, че децата ни са плод на фантазията, така ли, безумецо? По-скоро ти си плод на нечия налудничава фантазия!
- За жалост в комплекта влизат и скандалите, за по-голяма прилика с реалните прототипи. При по-новите модели казват, че точно тя е избегната за сметка на повишена сексуалност.
- Мръсник! Ето кое те човърка теб – приискало му се повишена сексуалност. Да ми ги говориш такива след двайсет и две години брак. Срамота.
- Ама какъв брак, нали от одеве ти разправям...
- Да не си посмял! Кощунство е да отричаш сватбената ни церемония... всичките ни приятели, близките, които бяха там... Ами онези сладки, малки шаферки...
- Виж, това ти го пъхват в паметта заедно с всичко останало. Знам ли и аз защо толкова държат да го правят, вероятно е традиция от едно време, древен ритуал. Смята се, че е добро начало на един брак, мен ако питат, спокойно мога да мина и без тия неща. Но нали всичко влиза в цената...
- Но... аз помня как избягах от къщи една нощ, за да бъда с теб. Беше толкова отдавна, бяха ме наказали да не излизам. Нима си забравил?
- Да, не помня такова нещо. Предупредиха ме, че след двадесетата година може да се появят дефекти.
- Това не е дефект, дефект такъв! А веднъж ти се промъкна и ме измъкна тайно, помниш ли как бягахме в тъмното през онази градина?
- След малко трябва да тръгваме, не е зле да се приготвиш.
- Къде, къде да тръгваме? Никъде няма да отивам!
- Виж, ако не поискаш да те закарам, ще се наложи да им се обадя да те вземат оттук. Щеше ми се да го избегна, за да не се налага да плащам пътните им разходи.
- Почакай, сетих се! Знам как да ти докажа, че съм истинска! Боже, какви ги говоря... разбира се, че съм, но... Слушай, аз ти изневерявам. Изневерявам ти под носа, и то с най-добрият ти приятел! Това вградено ли ти в паметта, а?
- Знам. Наложи се. Човека беше изпаднал финансово, даже по-зле, отколкото съм аз сега. Нямаше пари даже за обикновена компаньонка, от най-евтините.
- Да не би да ми казваш...
- И на теб не ти е било зле, нали? Все пак, приятел в нужда се познава, са казвали древните.
- Не ти вярвам! Той...ние се обичаме, ясно ли ти е? Не е просто...
- Ало, да, да, точно на този адрес, благодаря.
- Ама какво правиш!
- Ще дойдат след пет минути. Все пак не е лошо да облечеш нещо различно от този пеньоар.
- Отказвам да ти повярвам, не, не, не...

***
- Ама че работа, това се казва гаф.
- Не, това се казва голям гаф. Ако разберат от Корпорацията, свършено е с нас.
- Макар че ние само изпълнихме поръчката. Просто си вършим работата. Кой можеше да предположи, че...
- Съвсем мъртва ли е? Дали не можем да я стимулираме?
- Няма начин, от това по-мъртва няма накъде. Да беше биоробот...
- Все пак е странно как една истинска се е промъкнала и е живяла навън незаконно толкова време.
- Онзи тип, дето ни се обади, здравата ще си изпати, ако се разчуе.
- Работата е там, че ще си изпатим и ние. За това – давай към пещта за биоотпадъци. И никому нито дума.