12 окт. 2013 г., 16:20

Нищо не е каквото изглежда (1) 

  Проза » Повести и романы
954 0 0
8 мин за четене

                                                                1 част

 Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "нещото" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.
 Изведнъж отвори очи беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувстваше по-добре, но сърцето й буйно препускаше. Клеър стана, утрото бе чудесно. Взе си бърз душ, след което хвана буйната си кестенява коса в небрежен кок. Облече набързо бяла широка тениска с надпис "Go home bitch! ", нахлузи тесните дънки, обу белите си маратонки(нейна класика) и си викна такси към EmpireState Building". Е, не работеше там, а в малката книжарница на другата пряка, но звучеше по-представително пред таксиметровия шофьор. Когато слезе от таксито, осъзна, че е подранила за работа, трябваше да изчака шефката да отключи. Имаше около час преди работното време, а не й се чакаше нa бордюра. Клеър реши да пийне някакъв фреш в близкото кафе. Когато влезе всичко беше обичайното, малко заведение в което всички се познават. Масите бяха близко една до друга, преобладаваше червеният цвят, персоналът бе усмихнат и носеше забавни униформи с различни емотикони. Клеър седна на масата в ъгъла, с приятелките й винаги сядаха там (те също работеха наблизо). Тя доста се почуди дали да викне някоя от тях, но предпочете да остане сама, някакво странно чувство я преследваше.
Часът приближаваше 8:00, беше време да става, когато в кафето влезе непознат мъж, седна на съседната маса, изглеждаше отчаян и бесен едновременно. Поръча си кафе, и когато му го сервираха телефонът му звънна, и той започна да вика:

- Какво още искаш, изтрий проклетия ми номер, така както изтри и живота ми! - след това бутна кафето и излезе.

Клеър се бе увлякла часът бе 8:10, тя бързо грабна чантата си и изхвръкна навън. Но за изненада, същият този човек стоеше приклекнал до стената на заведението. Тя го подмина, но той очевидно я забеляза и спокойно каза:

- Не позволявай да те наранят! Не прави моята грешка, никога! - и се усмихна.
Тя не знаеше какво да каже и простичко кимна с глава.
 През целия работен ден мислеше за случилото се, дори шефката й Мегън се притесни:
- Има ти нещо момиче, не ме лъжи, какво става?

- Всичко е наред, просто не се наспах...
- Затова ли закъсня?
- Ахам. - каза тихичко Клеър.

 След работния ден тя мина през супермаркета,купи 2 пакета чипс и кока-кола, прибра се и гледа някаква романтична комедия. По-късно й се обади едната от приятелките й - Мейси.

- Как си, скъпа, защо не звънна днес? Не дойде и в Съни-то (кафето) през почивката?

- Мда, съжалявам бях много изморена, почти не съм спала...

- Пак ли кошмари? - разтревожено попита Мейси.

- Да... свикнах вече.

- Тревожим се за теб, ела с мен, Фийби и Емили на караоке!

- Наистина съм уморена, днес ще помързелувам - промърмори Клеър.
- Окей, мила, ти решаваш. - и затвори телефона.

 Клеър се просна на леглото и продължи да мисли за странната случка. Гласът на този мъж преминаваше постоянно през съзнанието й, този топъл, силен, дрезгав, а в същото време нежен глас.

 Реши да се помотае из социалните мрежи. Келнерката от заведението - Джанис (близка на Клеър) беше постнала снимка от работата, на която прави смешни физиономии. Клеър искрено се засмя, но изведнъж гласът й секна. На заден план се виждаше непознатият мъж. Тя се загледа и чак сега установи колко красив всъщност бе той. Тя изряза снимката с програма и я пусна в нета за да открие още-и ето го и него-Брайан Грейсън. Тук той изглеждаше доста по весел и тъмнозелените му очи грееха. Клеър не се поколеба, веднага му изпрати заявка за приятелство и започна да разглежда снимките му, на доста от които, е с красива жена до себе си. Изведнъж Клеър получи известие: "Заявката към Брайан Грейсън е приета". Тя се усмихна, а той веднага и писа:

- Здравей, познаваме ли се? :)
- Ами не точно, аз съм Клеър :)

- Приятно ми е.Как така не точно?
- Ами днес се засякохме, ти ми каза някакви неща "не се предавай" или нещо такова, не помня... (всъщност тя много добре си спомняше всичко)

- Оо... аз съжалявам, дано не съм те притеснил, бях много развълнуван...
- Не, нищо подобно.
- Хей, а ти как така ме намери толкова бързо?
- Съвсем случайно...
- Окей, имам работа доскоро дребосък :)
- Хей, на 22 съм! - написа тя, но той вече не беше на линия. Действително той беше по-възрастен, в профила му пишеше: Възраст-29.
 Вече беше утро, но не толкова хубаво, есента идваше и времето бе облачно. Креър пусна дългата си коса на леки къдрици, облече удобни дънки и черна блуза, взе си чадър и излезе.

 Работния ден приключи и Клеър заедно с приятелките си отидоха в Съни-то.

- Днес направо се скапах шефът ми е голям гадняр - измърмори Мейси.
- Поне не е дърт извратеняк като моя! - каза Фийби.
- Оо, пак ли те покани на вечеря? -изкикоти се Емили.

- Стига глупости, трябва да ви разкажа нещо. - обади се Клеър.
Точно тогава дойде Джанис, да вземе сметката и момичетата станаха да се прибират.
- Ее, какво казваше, Клеър? -подсети я Фийби.
- Оле забравих си портмонетоо... Вие хванете такси, не ме чакайте!
- Окей, скъпа, целувки!

Клеър отвори вратата и зейна от учудване - "ее не може да бъде", помисли си тя. Пред нея стоеше Брайан, който вече не й е непознат. Тя го приближи, тъкмо да каже нещо и той се обърна.
- Е не, това случайност ли е? Ти си момичето от вчера нали?

- Да, аз съм, и да май е случайност.
- Какво правиш тук?
- Работя наблизо, върнах се защото си забравих портмонето...

- Е, аз се върнах защото вчера забравих да платя разлятото кафе. Искаш ли да пийнем нещо, но да идем другаде, тук ми е неудобно-смее се той.
- Добре, надявам се, че няма да липсвам на дивана вкъщи. - също се шегува. - Както и да е къде отиваме? - попита тя след като излязоха отвън.
- Знам едно идеално място за първа среща. - усмихна се той и отвори вратата на колата.
- Нима това е среща?
- Определено.
Брайан спря колата пред един много изискан пиано бар.
- Е, пристигнахме мадам!
 - Много е красиво - възкликна тя, след като влязоха вътре.

- Да седнем в ъгъла, ей там?
- Окей.
Келнерът дойде и те си поръчаха от най-хубавото вино. Клеър печелеше добре, а и умееше да пести, така, че можеше да си го позволи. Но беше наясно, че Брайан е възпитан мъж и не би позволил на една дама да си плати сама.
- Харесва ли ти музиката тук?
- Разбира се, всичко е много хубаво! -усмихна се Клеър. Всъщност тя много искаше да опознае този човек и да разбере за какво е страдал и само за това се съгласи да излезе с него. По принцип не прави такива неща, последният й приятел бе в университета и се разделиха по негово желание.
- Досега не съм водил никое момиче тук...
 - Тук вече излъга - засмя се тя.
- Не, наистина.
- Тогава защо го правиш сега?
- Не знам! Просто така го почувствах, а и от вчера си обещах да се променя, затова.
- А какъв си бил преди това?
- Наивен, добър, влюбчев, прекалено доверчив и лесно раним. Казвам го за 1ви път, просто защото вече не съм такъв.

- Успял си за 1 ден?
- Без съмнения.
- Е, сега ми звучиш като самоуверен, груб, безсрамен и страшно интелигентен мъж!
- Хаха, ласкаеш ме дребосък!
- Само 7 год. по-възрастен си. - цупи се Клеър.
- Оо, добре си ме проучила, красавице. Какво друго научи ли къде живея?-смее се той
- Reevan St.98,Los Angeles. - казва смело тя.
- Леле, добра си кукло! - ирончно възкликва Б.Грийсън.
- Задръж си фразите за "куклите" от снимките ти, всъщност тя е само една де! - казва раздразнена Клеър, тъй като мисли подобни изрази и тъпотии за пълни глупости. Според нея, един мъж би ги използвал върху едно момиче, само ако възнамерява да я вкара в леглото си.
- Няма никакви снимки, не обсъждай неща, които не ти влизат в работата! Аз даже не ти помня името! - той се държи грубо, макар вътрешно да е наранен, явно точно тази жена е причината за промяната му.
- Окей, за какво ме покани, за да се заяждаш ли? На мен номерата ти няма да минат! - тя си взима палтото и излиза навън.
Той хвърля 400$ на масата и тръгва след нея. Клеър маха на едно такси, но то я подминава и тя тръгва пеша. Грейсън я стига и я хваща за ръката.
- Чакай, Клеър!
 - О, нали не ми знаеше името г-н Голяма работа?! - крещи тя.
- Не е така, много добре го знам, извинявай ясно, малко прекалих! Ела да те закарам до вас, късно е, а и ще завали!
- И защо да го правя? Ааа, защо?- продължава Клеър, но той я прекъсва с целувка.
Устните им се сляха, но тя бързо се отдръпна.
- К'во прайш бе? Ти май наистина се взе наериозно! Луд ли си?
- Наистина съжалявам, Клеър-погледна така, че никоя жена не би устояла.
Тя не издържа и го целуна. Усети тръпки по цялото си тяло, точно тогава заваля. Те се усмихнаха.
- Виждаш ли, ако не беше викала нямаше да вали! - казва на шега той.
- Млъкни! Ако не бях викала, нямаше да се целуваш с най-красивата жена в тоя град. - смее се тя, влизайки в колата му.
- Ти си кучка, мила моя! - казва Брайан и си слага колана.
- Идиот. - Клеър е адски щастлива,целува го истински и го прави страшно добре.
Брайан не е изпитвал това никога до сега, не се е чувствал така желан и харесван от дълго време. Но въпреки това...

                                                                                                                                    Следва...

© Елена Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??