Тя обичаше живота. Не е трудно наистина да го обичаш, когато си на 19 и светът е твой, имаш всичко. В сметките влизат тези наистина скъпоценни родители, забавни приятели, луди дни и нощи, мечти и планове за ново начало, които имат абсолютен шанс да станат реалност. С диплома в ръка, за първи път поела дъх след многобройните емоции от завършването и бала, които ще останат незабравими определено, беше изправена, освен пред тези трудни избори как да продължи живота си, пред усмихнатото лято. Беше първото лято, в което беше решила да работи. Чувстваше се пораснала, свободна, независима, горда. И нямаше търпение да започне всичко ново!
В деня, който мислено си определи за старт на действията, стана рано и започнаха интервютата. Намрази ги само след три дни, никой не искаше да вземе дори на сезонна работа току-що завършила. Но в природата ù беше никога да не приема поражение и упорито търсеше своята работа. Един ден попадна на тази толкова примамлива обява -„Фотограф търси гримьорка за моделите си”. Тя разпозна името на един от най-талантливите фотографи, на чийто идеи беше се възхищавала. Нямаше телефон или друга информация, само адрес, на който могат да заповядат кандидатките. Не би могло да се определи дали мина дори миг преди тя да започне да желае тази работа с цялото си същество. Обичаше козметиката и гримовете от малка. Имаше естетическо чувство и нещата ù се получаваха привличащи и задържащи погледа. Беше в пети клас, когато реши, че никак не е красива и може би това нездравословно усещане за едно подрастващо момиче се дължеше на представите и критериите, които си вадеше от списанията и вестниците за красота и мода, които изяждаше с кориците. После, след много четене, експерименти и самоучение, тя се научи да е красива. Разбра, че погрешно е преценила външността си, че гримовете са едно чудо и всяка жена може да бъде красива, когато знае как да го постигне и има самочувствие. Започна да лекува и да се грижи за мекотата на кожата си, откри перфектната прическа, която открива лицето ù, разбра как да прави големите си очи да изглеждат още по-големи, секси, слагаше блясък на устните... И постепенно тези очи заблестяха с едно самосъзнание за предимствата, които има носителката им, тези устни привличаха целувки не само с блясъка, но и с нещата, които безсрамно изричаха, острата ирония, присъща на младите хора. Тя беше много чаровна и го знаеше.
Допи нетърпеливо кафето си на един дъх и изтича в будоара си. Пробваше тоалет след тоалет, все по-притеснена, че няма нищо подходящо, че нищо не е достатъчно красиво и представително за нейната работа-мечта. Спря се на съвсем семплия, дори скучен, черен панталон и розова тениска. Реши, че ще компенсира със страхотен грим и аксесоари, които ù бяха слабост. Часовник, много пръстени, ефектни обеци и, естествено, последен щрих за визията - гримът, който ще спечели тази работа. Черният молив толкова фино очертаваше очите ù, че човек би помислил, че така се е родила. Цветовете на сенките преливаха плавно, напомняйки за красив залез, а миглите сякаш бяха подреждани прецизно една по една. Устните в нежно розово с блестящ глос бяха орхидея, покрита със сутринна роса. Тя с нескрито удоволствие се огледа още веднъж, пръсна от любимия си Excite (мъжки парфюм, който обожаваше от първо помирисване) и грабна чантата, устремена да щурмува поредното лудо желание. Нещата при нея стояха така, че щом поискаше нещо толкова силно, превръщаше го в мания, в предизвикателство, в необходимост и винаги получаваше каквото иска... Историята знае, че хора с такъв темперамент и такава страст стигат до два изхода- покоряват света или се саморазрушават в опита да го получат. Както в легендата за скорпионите, които, изправени пред края, когато попаднат в пламъци, се жилят до смърт. Тя знаеше тази легенда. И обичаше смисъла ù, уважаваше го.
© Таня Атанасова Все права защищены