21,00 – 22,00 часа

Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно – Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.

Христосков ми докладва - нали съм му временен началник:

- Експертите работят върху парфюма. Върху кутийката има следи, не са много, смятат, че ще успеят да ги разчетат. Занесохме чашите с отпечатъци на Ангелови. А отпечатъци на Караджов има в делото. Колегата Караманчев го помолихме и той, след като разбра за какво е, веднага се съгласи да предостави отпечатъците си…

Обръщам се към останалите:

- Е, казвайте сега…

Започва най-младият. Каменов се опитва да е стегнат:

- Този Шанков е странен човек. Имам усещането, че мрази целия свят. И, въпреки това или за това, се опитва да командва наред. Даже и на мен почна да ми дава указания… Което е дразнещо, но не е престъпление. Обаче, сетне разговарях с Колев от първия етаж. Характеризира го като активен лузър. С много претенции и никакви възможности за издигане. И затова опитвал и в кооперацията им да вземе в ръце управлението. На която база се карал с Караджов – стария. Онзи бързо режел всичките му претенции… А младият Караджов бил намразен заради братовчеда на Шанков. Изобщо – според мен това е човек на шума, на претенциите, но никак не и на действието. Бързо се оттегля. Направих си експеримент. Попитах го за Витанови – започна да ги описва едва ли не пълномощници на Сатаната. Възразих му – и веднага даде на заден…

Василев взе думата:

- За Шанков съм съгласен. Много ще съм изненадан, ако се окаже замесен пряко. Той е по-скоро като помияр – лае, но се бои да хапе, защото може да получи ритник… Аз разговарях с Кръстев. Интелигентен човек. Тих, някак си свит. Не каза нито дума за Шанков, макар оня често да му е  гостувал и е оставал до късно. Усещам, че просто не е знаел как да се отърве от него, без да стига до скандал. Самият Кръстев е от тоя тип хора, дето вечно ги мачкат. Пръв е подписал, когато Витанов предложил да дадат въздуха за строеж…

Здравчев се намесва:

- Дайте да уточним – мястото продадено ли е или дадено? Защото Ангелова пред мен каза, че е дадено, а Шанков спомена, че е продадено. Ние сме почти в центъра, да се вдигне мезонет над шестетажна сграда не е шега работа. Трябват строителни документи, трябва общината да одобри, собствениците да предоставят мястото…

- Кой е новият член на кооперацията? – питам и се ругая, че пропуснахме явното. Тия строителни материали, работниците, хаспела приех като част от пейзажа. А може да играят важна роля…

Христосков има отговор:

- Димитър Митов. Бизнесмен. С какво ли не се занимава, какви ли не бизнеси върти. И внос, и търговия, и производство. Странното е, че досега не е замесван в никакви явни далавери. Даже в мутренското време предпочиташе да стои настрани. Имаме някои информации, че е лоялен към всички партии…

- Тоест, плаща на всички? – питам…

- Именно… Чисти бизнес отношения… И с незаконна дейност не е засичан. Ни контрабанда, нито нелегално производство. Не е страхлив, но е предпазлив. Иска да живее спокойно, макар че…

- А тоя строеж?

Христосков е леко объркан.

- Нямаме информация за нещо незаконно. Трябва да проверя, но мисля, че се е спазарил с тая кооперация, взел е мястото горе – нямам представа купувал ли е, дадено ли му е…

Василев го прекъсва:

- В наше време подобен подарък, колега…

- Именно – съгласен е Христосков – И аз се чудя защо едни говорят за даване, други за продаване…

Намесвам се:

- Колега, тоя строеж остава за теб. Моля те, вдигни когото трябва, но нека сме наясно с предисторията му. Всички да включат в разговорите въпроси около строежа и базата му. Какво е решението на общото събрание, плащане състояло ли се е, кой кому колко е платил, юридически как е оформено…

Каменов пак се обажда:

- От разговора с Колев останах с убеждението, че е имало разправия между Шанков, Витанов и стария Караджов. Онзи не е искал да се вдига етаж над главата му. Според Колев – успели са да го убедят чак напоследък, нейде преди убийството. И тогава е подписан договор с Митов. Имало е някакво плащане, но кому колко… Колев знае, че кооперацията е получила някаква сума – щели да правят ремонт на фасадата. И Митов обещал да поеме за десет години грижите за чистотата по стълбището, както и сметката за асансьора…

Христосков се изправя:

- Малко е късно, но имам познати тук-там, ще ги вдигна. Мисля, че и до документацията на строежа ще стигна. А не е лошо някой да види какво има тук. Все пак в домсъвета поне копия от документите трябва да имат. Както и договореностите с Митов…

Прав е. И е местен – познава средата и хората. Затова му давам Милчев за помощник, а ние отново тръгваме по апартаментите…