Нощ в чуждия град - 9.
18,30 – 19,15 часа
Оглеждам Ангелов. Боже, не може човек да е чак такова карикатурно подобие… Сещам се за старите „Стършел“-и. Имаше такъв вестник. Ние го разглеждахме заради многото рисунки. Даже у дома в мазето се пазят една или две годишнини. Взех ги от някогашните „Вторични суровини“. Вуйчо ми беше шеф на клона, та ходехме често при него и си търсехме книги и вестници в огромния куп хартия под навеса. Намирахме интересни книги – повечето отпреди 1944 година. Типично момчешки – за индианци, за пирати, за приключения къде ли не… Там ми попаднаха и книги, изрязвани от вестници и старателно подшити. Както и стари всекидневници – „Зора“, Заря“, „Утро“. А понякога и по-нови – сред които „Народен спорт“, „Стършел“…
И в тоя сатиричен вестник имаше карикатури. Запомних някои модерни, сред които Джони Лекето. Както и бюрократа. И двамата с тънки мустачки на миши лица. Само дето Джони беше млад, а бюрократът с гола глава, покрита с редка косица…
Та именно на тоя карикатурен образ прилича Ангелов…
- Кога за последно видяхте съседите си?
Имам чувството, че косицата му потрепна, но лицето остана каменно:
- Вижте, господине, ние сме в голям град. Всеки ден срещам хиляди хора, от които десетки познавам. А тук, в нашия блок, се срещаме постоянно – по стълбите, в асансьора, пред вратата… И, честно ви казвам, не помня кога за последно се видяхме. Може би в срядата или четвъртъка преди… Това, дето стана…
Василев се е подпрял на бар плота.
- И, все пак – пита той – в кой от двата дни?
- Не помня, нали ви казах… Пък и какво значение има – аз под подозрение ли съм?
Успокоявам го:
- Разбира се, че не – Макар да съм скептик: всъщност, защо да се разбира и защо „не“ – Разбира се, че не… Но искаме да установим с кого се е срещал. Може да сте забелязал нещо или някого…
Ангелов даже не се замисля:
- Питаха ме вече. И то два пъти…
- Зная… Четохме документите…
Той вдига очи към тавана – като че смята нещо наум. После ме поглежда:
- Няма да крия – рядко се виждахме с него. Не сме приятели, разни интереси имаме, а и той не излизаше често от апартамента си. Аз към седем съм на път, а човекът беше пенсионер, обикновено към обяд отиваше до пазара…
Ясно… Съвременен човек в съвременен град. С жена си се среща само вечер, а се разделя сутрин. Понякога и в апартамента си се разминават като кораби в океана – далечни, непознати, често и опасни…
- А за външни хора нещо?
Ангелов живва:
- Последните дни много ги има тук. Говоря за строителите. Трети ден са се развихрили, щъкат нагоре-надолу. И все боклук правят…. Що пясък и цимент нанесоха… Казвам му на Кольо… На Шанков, де – абе, дай да добавим в договора точка, дето им забранява да влизат във входа…
- А как да отиват горе? – пита Василев.
- Имат хаспел, с него ще им е и по-бързо. Лекьосаха асансьора…
Разговорът се забатачва върху дребните проблеми на живущите. И се налага да го върна в релсите…
- Кажете ми, Ангелов… - започвам, но в този момент на вратата се появява Здравчев и ме поглежда. Така че аз разбирам – важно, много важно нещо има да ми казва. Затова се извръщам към Василев:
- Продължи, моля те – и излизам…
В коридора е само Хинов. Стои до стола и внимателно следи ситуацията. Спирам до него:
- Нещо особено?
- Съвсем не – отчетливо рапортува той…
- А при мен има – казва Здравчев…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Следя откъслечно. Харесва ми. Понякога - много дори. Стършел още го има, защо ли? Бледа сянка на себе си е. Интересно е какво ще се случи по-нататък. Поздравления, генек!
-
Благодаря, Росице!
-
А ние как ще дочакаме продължението?!?
-
Благодаря, Стойчо!
Открил е - утре ще видим... -
Психология на разпита...Но Здравчев е открил нещо!Ха, дано!
-
Благодаря, Мариана, Елке, Костадине!
Ми... Танц върху нерви... -
Точно така - на най-интересното спря! Напрежението продължава!
-
А така.да видим сега какво става натам.Поздрави Георги,чакам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Стършел" дори не хвърля сянка. Просто е само заглавие...