генек (Георги Коновски)
1882 13656
21 мая 2018 г., 07:51

 Нощ в участъка 

  Проза » Повести и романы
895 1 11
Произведение от няколко части
14 мин за четене
17,00 часа
- Не, не… Недейте му казва, че съм звъняла… Недейте…
Тя отпусна бавно телефона, а тежестта на апарата свали омаломощялата й ръка до пода. Главата й се снизи постепенно и бузата й опря в килима…
Пребита, с кървавите петна по лицето, с полузатвореното ляво око, малко напомняше на русото синеоко момиче, което се усмихваше от сватбената снимка на стената. Нямаше да я познае дори слабичкият, с полуразвята дълга коса младеж, гледащ я едновременно с почуда и неверие, че най-после тя официално е негова съпруга…
Телефонът рязко иззвъня. Тя вдигна апарата, натисна копчето:
- Ти си мръсник! Ще му кажа… На всички ще кажа… А те смятах за приятел…
От другата страна някой рязко и неприятно се изсмя…
- И знаеш ли кого извиках – каза тя гневно, надигайки се с последни сили – Не, не позна… Ще дойде…
От другата страна се чу рязко щракане…
Тя се отправи към банята. Не можеше да се появи такава пред човека…
Ех, защо стана така… Не трябваше да се скарват със Симо… Първа любов, първи мъж, първи бр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Георги Коновски Все права защищены

Реално историята не е станала. Героите са истински - но все още не са в ситуацията, описана тук. Разказах възможното развитие на събитията, познавайки - мисля, че добре - хората. На Мина, Стефанов, Марин са нужни или по една буква, или махане на някоя и друга от имената. Благодар е реален младеж, даже е качил в тубата клипче с песен. Но... Имам си едно на ум, дано не съм прав...

 

Предложения
: ??:??