НОЩ ЗА ТРИМА
Умората така го бе натиснала, че още със сядането в автобуса заспа. Събуди се чак на спирката на площада в селото. Още щом слезе, кметът се запъти към него.
- В тебе ми е надеждата – посрещна го отдалече той.
- Защо? Какво има?
- Някаква повреда се е получила в токовете в детската градина. Много те моля да отидеш да видиш какво е станало.
- Знаеш ли, че съм напълно скапан от работа в завода?
- Знам. Но обещах на учителките да се погрижа. Няма кой друг да се справи с проблема. Ти си в селото специалистът по тази част. Дай да оправим работата, пък аз ще се реванширам. Учителките са там и ще те чакат.
- Добре де. Ще си ида до вкъщи да си взема инструментите.
Тръгна без желание. Имаше нужда от почивка. „Точно сега ли намери да се случи това? Преди време оправях инсталацията на здравната служба, после на кметството, а сега и на детската градина. Край нямат тези аварии.” – така си мислеше, докато крачеше по улицата електротехникът.
- Ти си нашето спасение – посрещнаха го с въоду ...