Бе една тиха априлска нощ, точно преди луната да се напълни - време на затишие и изчакване.
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спирка той каза:
- Колкото и дълго да живея, има неща, които никога не омръзват...

Гората грееше... а заслугата за това бе колкото на почти пълната луна, толкова и на преобладаващата ярка белота от цъфнали дървета, прекъсвана тук-таме от някой лилав, оранжев или бледо червен цветен остров.
Шира пристъпяше бавно и грациозно, така както само една котка може да го прави, а очите му бяха широко отворени, немигащи, отразявайки цветната феерия около него. От време на време се спираше, оставайки за дълго неподвижен.
- Красота! - възкликна котаракът. - Животът е толкова шарен...