Вплетени в прегръдката на буйния огън в камината, дървата пукаха като пуканки, които подскачат и се пръскат с характерен звук. В комина бучеше зимния вятър.
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че няма да завърши в предвидения срок романа си.
Миг по-късно на вратата се позвани.
– Хей! Удобно ли е? Дойдохме без предупреждение - каза приятеля му Тони, който водеше и годеницата си Ели.
– Разбира се! Влезте, тъкмо ще ме разведрите малко. И без това не мога да пиша. Сякаш съм изчерпал идеите си и нищо вече не ми идва на ум.
– Не се притеснявай! На всеки се случва да си изгуби музата понякога. Ще видиш, че скоро отново ще ти хрумне някоя страшна историйка, която да опишеш в книгата си - успокояваше го Тони.
– Хм! Книгите ти наистина са много итересни, но мисля, че наред с имислените истории за вещици и вампири, може да опишеш и някои по-реални страховити, нощни преживелици - каза Ели.
– По-реа ...