Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихронрав (сещаш се, драги ми читателю, устатата вещица от книгите на Пратчет).

Та, понеже вече сериозно обмислям да си подам сама документи за жълта книжка, реших да ви споделя болката си. По дати, за по-лесно.

01. 01. - нова година, нов късмет и пълна липса на интернет
Рутърът се мръщи с три лампички (сиреч има само локална мрежа). Ръмжа и скърцам със зъби.

02. 01 - интернет пак няма. Знъня на 123 (виновниците за всичко това са Виваком, между другото) да проверят какво се случва. Разбираме се да не изключвам рутъра, за да засекат колко прекъсвания по мрежата има.

03. 01 - обаждам се отново на 123, да засекат. Много прекъсвания има, ще идват техници. Обаче по-рано от неделя преди обяд не могат да дойдат. Скърцам със зъби, но нямам избор, по-ранна дата няма така или иначе.
06. 01 (въпросната неделя) - ставам по първи петли, защото техниците ще дойдат между 8 и 10 сутринта. В неделя. Ако знаех, че толкова рано ще дойдат, сигурно щях да откажа адреса.

Техниците идват, в 8.30 и сменят рутъра, сплитера и другите там джунджурии. Проверят и конфигурират рутъра. Интернетът тръгва. Разделяме се по живо, по здраво. В момента, в който заключвам входната врата обаче, мрежата изчезва. И повече никога не се появява.
Ръмжа и скърцам със зъби.

07. 01. Звъня на 123 (за кой ли път!) да им обясня, че въпреки смяната на рутъра, сплитъра и тъй нататък, аз ПРОДЪЛЖАВАМ да нямам интернет, че и пращене по телефонната линия имам. Разбираме се да дойде друг екип. В петък, защото само тогава мога да съм на разположение на адреса.

11. 01 (днес, сиреч) - пак ставам по първи петли, за да чакам техниците. Те идват (в 8.30) и само си говорим. Имало било за моя отдалечен район (човек ще каже, че живея в някоя хижа в планината, а не в покрайнините на София със спирка на градски транспорт - релсов - под носа!) друг вариант.

Мобилен интернет с рутърче. За скромните пари двойно на това, което плащам в момента. И да трябва да си броя колко гигабайта данни съм изразходвала всеки месец... Да, бе, мерси много! Хората имат оптичен кабел, стриймват в реално време, скорост от космическите 200 мегабита и отгоре, а аз да си броя мегабайтите??? В София. Ей сега, веднага ще се върнем в зората на интернет връзката с лимитирания трафик на данни.

Междувременно, техниците продължават да каканижат. Това не било за тях, трябвало да дойде група дето отговаря за кабели. Защото щом като рутъра, сплитера и пр. глупости са сменени, проблемът просто ТРЯБВА да е някъде по кабела.

Ама кабелната група щяла да дойде на другия ден.

Ръмжа и скърцам със зъби, но няма как.
Изпращам ги.

Към обяд ми звънят. Кабелната група била, на адреса били. Да съм била тук случайно? Тук съм, къде да съм? Отварям им, влизат. Свързват кабела на линията с някакво тяхно си устройство. Да проверели здрав ли бил кабела. Здрав е, така се оказа. Хайде сега да рестартираме рутъра...

Чакаме ние рутърът пусти да светне с четири лампи, ама нъцки. След втори рестарт най-сетне се свързва и си стискаме ръцете. Техниците се майтапят, че рутърът пак е искал да види служители на Виваком. Радвам се, че десетте дена, в които бях на мобилен интернет от телефона са към своя край и най-накрая мога да си свърша работата.

Заключвам вратата. Връщам се на компютъра и о, чудо! Интернет НЯМА. Отново.

Една част от мен се чуди дали не халюцинирам. Нали преди две минутки имаше? И работеше? Сега какво стана? Рестартирам рутъра и псувам. Естествено, без успех.

Та, една част от мен започва да подозира, че има някаква световна конспирация в цялата работа. Услугата е стара, никой вече не я предлага (ADSL). Обаче няма логика само и единствено докато техниците са тук и са им пуснали сигнал от централата да има интернет, нали?

Все едно се опитват да ми обяснят, че услуга има, пък аз нещо не схващам.

Седя, гледам рутъра и се чудя дали да звъня пак на 123. Те ще ме изкарат луда. Представете си как звучи "Здравейте, техниците преди малко си тръгнаха, а на мен интернета в тая секунда изчезна." Не, тая така няма да стане. РЕзко ми писна да ме правят на маймуна. Много, много рЕзко.

Защото от кабелната група ми казаха, че това не било за тях и трябвало да дойде друг екип, да смени рутъра щото можел нещо да е развален. Същият този рутър дето колегите им смениха преди пет дни... Рутъра, сплитера и тъй нататък.

Седя и гледам рутъра. Няма да звъня на 123.

Нова година, нов интернет.