За първи път го нямаше притеснението пред срещата с непознат, или както казваше той, непознатият, "ние не сме познати"! От три месеца и нещо имаха връзка в нета, както му се казва сега, комуникацията още на втората седмица премина в общуване и по телефона. И това караше Соня да си мисли, че всичко върви по реда си, защото за първи път някой не я юркаше за среща, не ѝ досаждаше с "защо не вдигаш... не се обаждаш... къде беше снощи... какво прави в неделя...". Непринуденото общуване беше заличило разликата в годините, и това, че Боян беше с 15-ина години по-млад, нямаше никакво значение и по никакъв начин не се усещаше във връзката им.

           Не беше първата ѝ среща от подобен сайт, но и двете предишни само ѝ напомниха думите на колежката ѝ от салона, че мъжете в средна възраст търсят сериозни жени, истински готови да споделят живота си с друг човек, но... само за един път, както му се казва. После излиза, или че е женен и е лъгал, че е необвързан, за да мине по любов на чуждо, или някой с един куп обременености като издръжка на деца, кредити, а някои и на квартира, напъдени от половинките си, търсещи сама жена да ги приюти и се грижи за тях както предишната, докато не го е напъдила.

            Боян или Боби е млад амбициозен човек, дошъл в столицата да разшири семейния бизнес, и изглежда добре се справя, защото не се оплаква, не мрънка и не обвинява жените по принцип, че досега не е случил на правилната.

           Всичко това премина през главата на Соня, докато смени 3 пъти дрехите и вече се обуваше в антрето пред огледалото. Мимето добре си беше свършила работата, косата ѝ светеше с червеникавите кичури и изсветлените краища на начупената до раменете коса, само трябва малко да подсиля червилото - си помисли Соня пред огледалото, пръсна се с парфюма на Версаче, който ползваше за специални случаи, защото беше разпознаваем и винаги правеше добро впечатление с него, облече якето с бухналата яка, врътна ключ и излезе.

          От години живееше сама и не ѝ тежеше, докато синът Марти живееше с нея, но вече и той избяга надалече и Соня реши използва самотата си в своя изгода, ходеше с колежки на бар, понякога се отпускаше в някоя бърза "връзка" с непознат, но все се надяваше и някоя да има развитие.

           След малко пристигна пред ресторанта. Нарочно избра близо до дома си, но не беше казала на Боби, че живее наблизо. Както се беше улисала в мисли  по предишните случаи, чу отчетливото

           - Добър вечер, Соня?!

Вдигна глава и го видя пред себе си - какъвто го беше видяла и по вайбъра: усмихнат, с малко по-дълга от набола брада, добре оформена. както и косата му, тъмна и вързана на върха на темето, актуално и елегантно, защото беше облечен спортно-елегантно с хубава тъмна фанела и риза цвят сьомга и спортно яке тип сако. С една голяма розова роза в лявата ръка, докато я подхващаше под лакътя през стъпалото пред входа.

           С опит от предишните срещи, въпреки, че времето мина неусетно забавно и можеха още да си говорят и смеят, Соня подсети:

           - Благодаря за хубавата вечер, но утре съм цял ден и трябва да ставам рано! - след като отказа десерта, двете кани с вино я бяха позамаяли, а тя искаше да види какво ще последва.

           -  О, и аз, благодаря ти! Плащам и тръгваме.

Излизайки, Боби предложи да я изпрати, сега щял да повика такси, защото, нали иначе нямало да може да ѝ прави компания за виното, но Соня под предлог, че е наблизо, категорично отказа.

           Разделиха се в различни посоки, но когато се прибра и погледна смарта, вече беше получила още веднъж благодарност за вечерта с надежда скоро да я повторят.

           Няколко дена Соня премисляше: да, по-млад беше, но никога не ѝ беше писал редовните клишета "падам си по зрели жени.... тататата, защото..." всичко си беше нормално, никога не е бил настоятелен или груб, винаги възпитан и недосаден, след ресторанта само леко я прегърна на раздяла, не като оня простак, дето я беше награбил и силно притисна да види колко е на зор, щото не бил от еди колко си време с  жена, или другия, дето в колата, докато я изпращаше, с едната ръка така недвусмислено я сграбчи за гърдите.

           На по-другата вечер си поговориха надълго и нашироко, споделяйки взаимното си харесване, с намек, че не беше невъзможно и Боби да напусне чичо си, при който живееше в момента, и да се пренесе при нея.

           Вечерта с вечерята  беше уговорена, Боби пристигна вече с букет, не само с един стрък цвете, и бутилка вино, вкусната храна и обстановката си казаха думата, още в хола се започнаха, и довършиха в спалнята.

Соня очакваше той да остане да преспи, след като и двамата задрямаха доволни,  но Боби скочи изведнъж тъкмо когато беше заспала вече, извика такси под предлог, че сутринта рано ще пътува за провинцията, облече се набързо, целуна я мимоходом, докато обуваше чорапите, и излетя от апартамента.

            На сутринта Синя се събуди с усмивка, след банята се върна в спалнята да се облече и - не намери пръстените ѝ обеците на скрина, където обикновено ги оставяше, Да ги беше прибрала в кутията при другите? Кутията се оказа цялата празна.

            Соня не вярваше на очите си. Дамската ѝ чанта зееше в хола на фотьойла без портмонето. Вътре до вчера имаше към осемстотин лева, днес трябваше да плаща сметките по апартамента и на салона с тях.

            Чак сега Соня проумя това, което не искаше да повярва - беше обрана като последната глупачка. Тръгна да звъни на Боян, "номерът е отхвърлен", включи веднага нета и го потърси в сайта, профилът го нямаше.

            Едва се завлече на работа с подкосени омекнали крака, и като видя колежките как я гледат с недоумение, рухна и се разплака.

           - Бягай веднага в районното! - една през друга се надвикваха.

           - Но как, аз дори не му знам името!

           - Колкото и каквото знаеш! Ти си свърши своето, пък каквото стане!

           Умря от срам, докато влизаше в стаята на следователя, но нямаше връщане, щом беше дошла вече. Очакваше да ѝ се подиграват или гледат поне със съжаление, но нищо подобно. Дори много учтиво я разпита и си записа всичко човека, и ѝ обясни, че като си е изтрил профила, не се е изтрил от нета, каквото могат, ще направят.

          Мина месец, и като че ли нищо не беше се случило, никой не я търсеше от районното, Соня се опитваше да прежали и бижута, и всичко.

          - Сонче, от районното се обадиха! - провикна се Тинчето от другия край на салона - казаха утре в 15 часа да си при следователя Гри...

         - Григорков! Мерси, Тинче! Нещо друго?

         - Не, само това.

         В 3 след обед на другия ден Соня чакаше в коридора да я извикат, след като не беше спала предната вечер, щеше да се побърка от мисли какво следва.

         Григорков излезе от стаята си, но вместо да я покани да влезе, затвори вратата след себе си и след като я поздрави, ѝ каза да го последва към дъното на коридора, отвори врата с таблка "заседателна зала" и се отмести да влезе преди него.

Вътре седяха около масата няколко жени.

         - Госпожо Стоименова, тези жени са също потърпевши от Боян, който не е Боян, а Стоян, и не е от Пловдив, а от Равадиново. Баща му е бивш миньор, бизнес нямат, Стоян работи в сервиз за коли, живее на квартира с колега.

          Соня бързо ги преброи, бяха 7, значи с нея 8, до тука. А може и още да има, които от срам не са се оплакали.

         - Почеркът е същият, при всички е минавал кажи-речи с един и същи номер, ще трябва да дойдете след няколко дена отново, ще ви се обадим, да разпознаете бижутата си от тези, които намерихме още при него. Сега само ще ви помолим по-подробно да ги опишете, както и откраднатата сума пари!

          Когато се прибра, вече се смрачаваше. Имаше нужда преди това от безцелна дълга разходка, само време да мине. Първата ѝ работа беше да влезе в нета и да си изтрие профила от сайта за запознанства. "До тука с интернет запознанствата!" на глас промърмори Соня, пусна телевизора на фокскрайм и се загледа в "От местопрестъплението", като се стовари с антуража върху дивана, нямаше нито сили, нито желание за каквото и да било в момента.