Новогодишна приказка
Дърветата в Борисовата градина бяха натежали от снега, който се беше изсипал през последната седмица. Боровете приличаха на коледни елхи от приказен детски филм. По девствения сняг тук и там личаха следи от пробягала катеричка. Небето над стогодишната гора на парка беше синьо като мастило. Безброй звезди блестяха по тъмното покривало на Земята. В гората се стелеше неуловима за ухото тишина, която на моменти се превръщаше в небесна музика изпълнявана от ангелски хор. Необикновена беше тази новогодишна вечер, когато в дванадесетия час Старата година щеше да отстъпи мястото си на Младата си сестра и отлети завинаги. От нея щеше да остане само споменът за една отминала година, пълна с несбъднати надежди, неосъществени мечти, новородена любов и благодатни дни. Всеки щеше да си спомня за Старата и да се надява Новата да бъде по-хубава, по-берекетлия и да донесе повече щастие и благоденствие на хората. Така беше от памтивека, хората с радост изпращаха Старата госпожа и по ...