Съборих миналогодишното лястовиче гнездо,

с метлата, която има дълга дръжка. Измазах первазите на терасата в бяло, стените на тавана с бял латекс. И си тръгнах от село...

  Когато се върнах, след края на извънредното положение, видях  ново гнездо. Лястовиците все още прелитаха. Носеха щипчици кал и сламчици...

  Комшията се провикна отсреща:

  - Гони ги тия гадове! Само цапат и правят нечистотии!

  Не му отговорих. Взех едно парченце лепкава кал, която беше паднала до изтривалката на входа. Прилепих я на новото лястовиче гнездо. Сякаш с него прилепих и моята мечта...

  Помолих се и на мен Господ да ми даде внуци. Да ми даде дни, за да им разкажа, колко трудно се правят нови гнезда.