„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно движение му даваше увереност да натисне малко по-смело газта. Носеше се с почти тридесет километра над позволената максимална скорост и дори не се замисляше, че това би му донесло солена глоба, ако бъде спрян за превишена скорост от някой магистрален патрул. Щом видеше задницата на някой автомобил, той стискаше здраво волана, устремяваше се и тъмната му сянка лягаше върху жертвата, за да я погълне за секунди. Радваше се на стабилната и сигурна машина, която бе чакала този ден, за да покаже какво може на собственика си по необичайно пустото шосе.
От радиото гърмеше яростен рок, който Мат бе уловил от случайна станция и реши да не я сменя. Подобна музика подхождаше на тази надпревара с киломе ...