Време е да напиша какво беше и е за мене това пътуване до Египет, какви чувства и вълнения пробуди в мене, какви незабравими впечатления, какви въпроси зададе, на които едва ли някога ще мога да си отговоря...
Първо, всичко е неописуемо, не може да се пресъздаде впечатлението, като че ли пристъпваш в другопланетен , съвсем странен свят, може би в друг Космос. В мига, когато дванадесет човека не можем да обхванем една огромна колона, а в капителите блести слънцето- могъщият бог Амон Ра , когато ехото от шепота ни заглъхва в кладенеца- ниломер, според нивото на който се определял данъкът на земеделците, когато някой разхожда любовта на живота си в лодка по Нил , цялата в разноцветни светлини, на фона на любовни песни от страната и химна на безсмъртната любов от "Титаник"...Когато вятърът плющи в платното на фелуката, умело управлявано от стройни , източени нубийски младежи, а на несигурната дъска на сърфа приближават две момчета на около дванадесет години и пеят"Макарена"...Всичко е толк ...