НЯМА ТЕ...

Сега съм сам, макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено.
Без теб е мрачно птиците замлъкват както преди буря.
Животът спира и те чака да влезеш през вратата.
Когато те няма търся дреха с твоя аромат или възглавницата, на която си спала.
Когато те няма не дишам, тоест дишам, но на пресекулки, не мога да изпълня гърдите си с въздух, с ТЕБ !!!

ОБИЧАМ ТЕ! Липсваш ми винаги, когато дори и за малко не си до мен.
Сигурно понякога те задушавам, но не ме съдѝ.
Наслаждавам ти се всяка секунда, когато сме заедно, затова постоянно те гледам.
Не мога да ти се наситя.
Сякаш всеки път откривам някоя нова черта у теб, която ме побърква.
Сигурно наркоманите се чувстват така, ти си като наркотик за мен.
Постоянно изпитвам глад за теб.
Не за тялото ти, а за самото ти присъствие тук в стаята до мен.
Обичам те, все по-силно, всеки ден се влюбвам до полуда!
Ти си моят живот.
Всичко, което съм искал, от жена и от живота, това си ти любов!!!